Джеръм Джеръм - Духът на маркиза Епълфорд

— Честна дума, а защо пък не?

— Какво защо пък не? — питам.

— Нищо — отговаря тя. — Донеси ми бланка за телеграма и по-бързо, ако може.

Донесох й бланка, тя написва телеграмата и веднага я даде на портиера, а след като свърши с това, отново седна зад масата и се справи с обяда си.

Повече не се обръщаше към мен, а и аз не й досаждах.

На сутринта получи отговор, много се развълнува и в същия ден напусна хотела. А следващите съобщения за нея научих вече от вестниците, където бе поместена бележка под заглавие: „Смъртта на маркиза Епълфорд. Нещастен случай“. Там ставаше дума, че тя излязла да се вози на лодка в едно от италианските езера, съпровождана само от лодкар. Излязла буря и лодката се обърнала. Лодкарят доплувал до брега, но не успял да спаси своята пътничка. Даже не успели да намерят тялото й. Вестникът напомняше на читателите, че загиналата е родена като Керолайн Тревелиен, в миналото знаменита трагическа актриса, дъщеря на известния съдия в Индия Тревелиен.

Два дни ходих мрачен заради това съобщение. Аз, може да се каже, я познавах от дете и винаги съм се интересувал от съдбата й. Глупаво, разбира се, но хотелите и ресторанти отчасти загубиха моя интерес, защото вече нямаше надежда да я срещна в един от тях.

От Париж се преместих във Венеция и постъпих в един неголям хотел. Моята жена смяташе, че няма да е лошо да понауча малко италиански или може би просто й се искаше да поживее във Венеция. Това й е хубавото на нашата професия — може да попътуваш по света. Ресторантчето не го биваше и ето, че една вечер, когато лампите още не бяха запалени и нямаше посетители, реших да почета вестник, но изведнъж чух да се отваря вратата, обърнах се и виждам да влиза тя. Да я сбъркам с друга — изключено: не беше от тези, дето ги бъркат.

Очите ми се качиха на челото, а тя идва все по-близо и тогава прошепнах:

— Рижо! — това име кой знае защо първо ми дойде наум.

— Същата — вика и сяда до масата насреща ми и като почна да се смее!

Не можех да кажа ни дума, не можех да помръдна, до такава степен бях ошашавен и колкото по-изплашено я гледах, толкова по-силно тя се смееше, докато накрая не влезе Хамсията. Никак не приличаше на призрак. Напротив, видът му бе такъв, като че е заложил на число, което печели.

— Охо, та това е Хенри! — вика той и ме хлопва по гърба с такава сила, че моментално идвам на себе си.

— Пък аз си мислех, че си умряла — викам и продължавам да я разглеждам. — Четох във вестника: „Смъртта на маркиза Епълфорд“.

— Точно така и беше — отговаря тя. — Маркиза Епълфорд умря и слава богу. А пък аз съм мисис Кил, родена Рижото.

— Помниш ли, ти казваше, че скоро ще си намеря някоя, дето да ми допада? — ми вика Хамсията. — И, честна дума, прав беше. Намерих. Все изчаквах да срещна някого, който да се сравнява с нейна светлост и, боя се, дълго би ми се наложило да чакам, ако не бях се сблъскал с нея.

И тук той я хваща подръка, по същия начин, доколкото си спомням, както в онзи ден, когато за първи път я доведе в кафенето. И боже мой, колко отдавна беше това!

Тъй завърши една от историите, които ми разказа келнерът Хенри. По негова молба поставих на героите измислени имена, тъй като Хенри твърди, че Първокласният Семеен Комерчески хотел на капитан Кил в Кейптаун съществува и до ден днешен и стопанката му е все същата — красивата червенокоса жена с прекрасни очи, която може да бъде сметната и за херцогиня, докато не заговори. Произношението й все още леко напомня за улицата „Майл-Енд-роуд“.

© Екатерина Димитрова, превод от английски

Jerome K. Jerome

The Ghost of the Marchioness of Appleford, 1901

Сканиране, разпознаване и редакция: Теодора, 2008

Публикация

Джеръм К. Джеръм. Джентълмени и привидения. Разкази

Съставителство и превод: Екатерина Димитрова

Selekt ABC, София, 1993

Печат: Полипринт, Враца

255 с.

Observations of Henry, 1901

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/6755]

Последна редакция: 2008-04-27 21:00:00