Артър Дойл - Добре замислено

Уиндибанк падна на стола. По и без това бледото му чело бяха избили ситни капки пот.

— За тази работа… не могат да ме осъдят — промълви той.

— Страхувам се, че в това отношение сте прав. Но между нас казано, Уиндибанк, никога в моя живот не ми се е случвало да имам работа с подобен род жестока, егоистична и безсърдечна измама. Сега ще ви разказвам как е станало всичко, а вие възразявайте, ако греша.

Уиндибанк седеше на стола с отпусната на гърдите глава и с вид на съсипан човек. Холмс простря крака към камината и като се изтегна в креслото с ръце в джобовете, заговори по-скоро на себе си, отколкото на нас.

— Оженил се господинът за съпруга, значително по-възрастна от него заради парите й — започна той. — Можел е през всичкото време да разполага и с парите на дъщерята, докато живеят заедно. При тяхното имуществено положение това не е била малка сума. Следователно трябвало да се направи нещо, което да задържа дъщерята за дълъг период неомъжена. А тя е мило, добро момиче, с хубава външност и с тази неголяма зестра е можела в недалечно бъдеще да си намери съпруг. При това положение родителите са щели да губят сто фунта годишно. Какво прави пастрокът, за да предотврати това? Отначало я държи постоянно вкъщи, забранява и да се движи с млади хора. Но скоро се убеждава, че това няма да продължи дълго така. Момичето започнало да се противи, да настоява на своите права и най-после решително заявява намерението си да отиде на предстоящия бал. Какво се ражда в ума на хитрия пастрок? Идея, която прави повече чест на мисълта му, отколкото на неговото сърце. В пълно съгласие със съпругата си той се предрешва, закрива проницателните си очи с черни очила, залепва си мустаци и гъсти бакенбарди, променя, звънливия си глас на тих шепот и разчитайки напълно на късогледството на момичето, му се представя като господин Хосмър Енджъл, елиминирайки по този начин всички потенциални съперници.

— Отначало това беше направено на шега — измърмори нашият гост. — Ние никак не допускахме, че момичето ще се увлече толкова.

— Възможно е. И понеже госпожицата е била силно увлечена, а нейният пастрок бил заминал за Франция, мисълта за измама в резултат и на най-малката прилика била изключена. Ухажването ласкаело самолюбието на момичето, а нескритият възторг на майката подсилвал чувствата и към годеника. След това господин Хосмър Енджъл посетил и дома и. Младите хора се срещнали няколко пъти. Всичко се вършело с цел момичето да даде дума, т, е, да се предпази, за да не се увлече по друг. Но, съгласете се, тази измама е трябвало да се поддържа, а това не е било никак лесно. Както по отношение на честите пътувания до Франция, така и във връзка с предрешването и дегизирането. Търсен е бил такъв драматичен начин, който да отвлече за дълъг период девойката от мисълта за нова връзка с друг млад човек. Ето това е причината за поисканата клетва за вярност с ръка над Библията и споменаването за възможни случайности в деня на сватбата. Джеймс Уиндибанк е разчитал на добрия характер на Мери Съдърланд, а това е значело поне десет години тя да бъде вярна на клетвата, дадена на Хосмър Енджъл. Явно той не е можел да влезе с нея в църквата и е използувал стария изпитан трик — влязъл е през едната вратичка на каретата и е излязъл в движение през другата. В общи линии това е развитието на нещата, господин Уиндибанк!

Докато Холмс говореше, нашият посетител успя да се посъвземе малко. Сега той се изправи с хладна насмешка върху бледото си лице.

— Всичко това може да е било, а може и да не е било, господин Холмс — каза той. — Но щом сте толкова проницателен и всезнаещ, то би следвало да сте запознат със закона, а това значи, че в момента не аз го нарушавам, а вие. Вършите насилие над личността ми — държите ме заключен. Не ме пущате да си вървя!

— Това наистина е така — каза Холмс, като отключи вратата и широко я разтвори. — Но вие заслужавате действително голямо наказание. Ако госпожицата имаше брат или приятел, той добре би ви подредил. Дявол да го вземе — рече той, като видя отново израза на насмешка върху лицето на Уиндибанк. — Макар че това не е в кръга на длъжността ми, ще си направя удоволствието…

Той бързо тръгна към стената, на която висеше окачен голям камшик, но преди да смогне да го вземе, по стълбите се чу отчаян тропот от крака, трясък от затварянето на външната врата и през прозореца видяхме господин Уиндибанк да препуска по улицата с всички сили.

— Какъв мошеник! — засмя се Холмс, като седна отново в креслото. — От престъпление към престъпление. Този приятел непременно ще стигне до въжето. Случаят излезе интересен.