Артър Дойл - Добре замислено

— Изглежда, че открихте в нея нещо интересно, което остана скрито за мен — казах аз.

— По-скоро незабелязано, Уотсън. Вие не сте знаял какво да гледате и затова не сте видял много неща. Признавам, че не можах да ви науча да разбирате огромното значение на ръкавите, ноктите, а също и какво могат да ни разкажат връзките на обущата. Все пак какво можете да изнесете на преден план от наблюдението си върху тази жена?

— Тя носеше сива шапка с голяма периферия в червеникавокеремиден цвят. Блузата и беше черна, обшита с черни мъниста. Роклята — в тъмнокафяво, гарнирана на врата и по ръкавите с червен плюш. Ръкавиците бяха сиви и скъсани на десния показалец. Обувките не разгледах. Обиците бяха малки, кръгли и златни. Изобщо личеше, че госпожицата е от по-заможните, проста и небрежна в обноските.

Шерлок Холмс запляска тихо с ръце и се разсмя.

— Честна дума, Уотсън, вие бележите успехи. Наистина пропуснахте най-важното, но пък показвате чудно познаване на цветовете. Не се доверявайте никога на общото впечатление, мили мой. Обръщайте внимание на подробностите. У жената аз разглеждам първо ръкавите; при мъжа е по-добре да се изследват коленете на панталоните. Както отбелязахте, ръкавите на роклята бяха обшити с плюш — материя, върху която остават отчетливи следи. Двойната гънка малко над китката, която се получава от облягането на масата, когато пишете на машина, ясно се забелязваше. Ръчната шевна машина също оставя такава следа, само че на лявата ръка. След това, като разгледах лицето и, видях от двете страни на носа следи от очила. Ето защо се осмелих да изкажа предположение за нейното късогледство и за писането на машина, нещо, което я учуди.

— И мен също.

— Освен това не сте забелязал, че беше с различни обуща. Едната беше с украшение отпред, а другата не, въпреки че цветът беше еднакъв, едната обувка беше закопчана на двете долни копчета, а другата — само на първото, третото и петото. Ето виждате ли — ако младата госпожица, общо взето прилично облечена, е излязла от къщи с различни обувки, и то недозакопчани, не е мъчно да се заключи, че много е бързала.

— По-нататък? — запитах аз, както винаги силно заинтригуван от наблюденията и изводите на моя приятел.

— Между другото забелязах, че преди да излезе, облечена вече, тя е писала нещо, вероятно записка. Правилно сте видял, че ръкавицата и е скъсана. Но аз съм сигурен, че пръстът и беше нацапан с мастило. Тя е бързала и е натопила перото много надълбоко. Вероятно това е станало заранта, иначе петното не би личало толкова отчетливо. Всичко това е много любопитно, но и много просто, а аз трябва да пристъпя към работа. Прочетете ми, моля, описанието на Хосмър Енджъл.

Поднесох към светлината изрезката от вестника и започнах да чета:

„На четиринадесети сутринта изчезна господин Хосмър Енджъл. Ръст — около пет фута и седем дюйма. Телосложение здраво, бледо лице с черни, леко оредели на темето коси, гъсти черни бакенбарди и мустаци. Носи черни очила, леко фъфли. Последния път, когато е видян, е бил облечен с черно палто с копринена подплата, черна жилетка, сиви панталони и кафяви гети над обущата. Бил е със златна верижка. Знае се че работи в някаква кантора на Лидънхол стрийт. Всеки, който съобщи и т.н. и т.н.“

— Стига — рече Холмс. — Що се отнася до писмата, те са съвсем обикновени. От тях нищо не може да се разбере за господин Енджъл, освен че на едно място цитира Балзак. И при все това тук има нещо интересно, което ще ви порази.

— И то е, че писмата са писани на машина — отбелязах аз.

— Не само писмата, но и подписът. Погледнете колко чисто отдолу е подписано: Хосмър Енджъл Поставена е дата и повече нищо. Написано е Лидънхол стрийт, но това е твърде неопределено. За мен този подпис има важно, решително значение.

— Какво именно?

— Скъпи Уотсън, нима не разбирате?

— Признавам, че не. Освен само, че той може да се отрече от подписа си пред съда, ако срещу него се заведе дело за нарушено обещание. Това е защото подписът не е саморъчен.

— Не в това се състои работата. Но сега аз ще напиша две писма: едното до търговската къща в Сити, другото до пастрока на госпожицата, господин Уиндибанк, за да го помоля да дойде у нас утре в шест часа. Право да ви кажа, предпочитам да се разправям с лица от мъжки пол. След като изпратим писмата, ние ще си почиваме и ще чакаме отговор, като в същото време ще се постараем да забравим за този случай.

Свикнал бях да се доверявам на чудните способности на Холмс, както и на поразителната му енергия. Бях убеден, че той има право да говори с огромна положителност за всички случаи, в които участвува. Може би той вече е разбулил загадката? Само веднъж съм бил свидетел на неговата несполука в случая със снимката на Айрийн Адлер, но затова пък като си спомня за останалите приключения, в които съм участвувал, имам чувството, че няма тайна, която моят приятел може да остави неразкрита.