Артър Дойл - Добре замислено

Оставих го с черната му лула в устата, напълно уверен, че като дойда утре вечер при него, ще видя в ръцете му всички данни по откриването на изчезналия годеник на госпожица Мери Съдърланд.

Целия ден прекарах при един тежко болен. Беше близо шест часа, когато се освободих, наех един файтон и се отправих към Бейкър стрийт, като се боях да не пропусна последното действие на драмата. Шерлок Холмс беше сам в стаята си, отпуснал дългото си мършаво тяло. Пред него имаше множество стъкленици и епруветки, а в стаята се носеше отвратителна миризма на солна киселина. Беше прекарал целия ден в любимите си химически опити.

— Е, какво открихте?

— Остатъци от бариев сулфат.

— Питам ви за тайната! — извиках аз.

— Така ли? Аз мислех, че ме питате за сместа, която изследвам. Що се касае до вчерашния случай, аз ви казах, че няма никаква тайна. Има само няколко интересни подробности. Жалко е само едно: струва ми се, че няма закон, по който можем да накараме този негодник да отговаря.

— Всъщност кой е той и защо е изоставил госпожица Съдърланд?

Едва бях задал въпроса си, а Холмс не бе отворил уста да ми отговори, в коридора се разнесоха тежки стъпки и на вратата се почука.

— Това е пастрокът на госпожицата, господин Джеймс Уиндибанк — рече Холмс. — Той ми отговори, че ще дойде в шест часа. Влезте!

Влезе човек със среден ръст, здраво телосложение, тридесетгодишен, гладко избръснат, с бледо лице, с меко угодническо държание и проницателни сиви очи. Като хвърли изпитателен поглед към нас, той сложи лъскавия цилиндър на масичката, поклони се леко и седна на близкото кресло.

— Добър вечер, господин Уиндибанк — каза Холмс. — Струва ми се, че писмото, написано на машина, с известието, че ще ме посетите в шест часа, е изпратено от вас.

— Да, господине. Изглежда, че малко съм по-закъснял, но трябва да ви кажа, че не разполагам съвсем свободно с времето си. В същото време дълбоко съжалявам, че госпожица Съдърланд се е обърнала към вас с нейния случай. Смятам, че подобни интимни тайни не трябва да се изнасят извън семейния кръг. Тя е направила това против но на волята ми, но както сте забелязал, тя е нервна, впечатлителна и веднъж наумила си нещо е трудно да се удържи да не го стори. Разбира се, вие нямате нищо общо с полицията и въпреки това неприятно ще бъде да се носят слухове от подобно семейно естество. В същото време това са излишни разноски, тъй като вие естествено не можете да откриете този Хосмър Енджъл.

— Напротив — спокойно възрази Холмс, — аз съм напълно уверен, че ще успея да намеря този господин.

Господин Уиндибанк внезапно трепна и изпусна ръкавиците си.

— Приятно ми е да чуя това — промълви той.

— Любопитна подробност, господин Уиндибанк — каза Холмс. — Писмото на пишещата машина има същите особености, както и ръчно написаното. Не биха се намерили и две машини, освен ако не са съвсем нови които да пишат съвсем еднакво. Някои от буквите се износват по-бързо, на други пък се износват, да кажем, само от едната страна. Ето, обърнете внимание на вашето писмо, господин Уиндибанк: буквата „е“ излиза винаги неясно, а ако забелязвате, и в буквата „г“ има недостатък. Открих още четиринадесет особености, но тези най-много се хвърлят в очи.

— Всички писма в кантората ние пишем на машина, поради което тя се е износила малко — отговори нашият посетител, като гледаше Холмс с искрящите си очи.

— А сега ще ви покажа нещо наистина интересно, господин Уиндибанк — продължи Холмс — В недалечно бъдеще аз ще напиша малък труд върху пишещата машина и нейната роля в общия брой на престъпленията. Този въпрос аз разучавам много внимателно. Ето ви четири писма, които госпожицата ни предостави, написани от изчезналия годеник. Те всички са писани на машина. И във всичките буквите „е“ и „г“ са излезли неясни. Ако вземете лупата, ще откриете и останалите четиринадесет особености, за които ви споменах.

Нашият посетител скочи и взе цилиндъра си.

— Нямам никакво време за губене в подобни дреболии, господин Холмс — каза той. — Ако вие можете да заловите търсеното лице, моля, съобщете ми.

— Разбира се — рече Холмс и като пристъпи към вратата, я заключи. — Ето на, съобщавам ви, че лицето е заловено.

— Как така? Къде? — заозърта се изплашен господин Уиндибанк.

— Наистина не заслужава да се вълнувате толкова — любезно каза Холмс. — Няма никакъв начин да се отървете, господин Уиндибанк. Нещата са съвсем ясни и вие ми направихте лош комплимент, като казахте, че никога няма да открия изчезналия годеник, Седнете, моля ви, да си поговорим.