Артър Дойл - Знакът на четиримата

— Какво има, добри човече? — попитах го аз. Той ме изгледа бавно и втренчено, както е характерно за възрастните хора, и попита в отговор:

— Тук ли е Шерлок Холмс?

— Не, но ме остави да го замествам. Може да ми съобщите каквото имате да му казвате.

— Трябва да му го кажа лично — рече старецът.

— Но нали ви обясних, че го замествам? За катера на Мордекай Смит ли става дума?

— Да. Зная къде е. Зная и къде са хората, които господин Холмс търси. Зная и къде е съкровището. Зная всичко.

— Тогава ми го кажете и аз ще уведомя господин Холмс.

— Трябва да му го кажа лично — повтори посетителят, сприхав като всеки човек на преклонна възраст.

— Тогава ще се наложи да го почакате.

— Ами, да си изгубя целия ден да угаждам на някого! Щом господин Холмс не си е в къщи, да се оправя сам. Вие и двамата не ми харесвате, тъй че думичка няма да ви кажа.

И човекът се затътри към вратата, но Атълни Джоунс му препречи пътя.

— Почакайте малко, приятелю! — каза той. — Разполагате с важни сведения и не може да си идете току-така. Колкото и да не ви се нрави, ще ви задържим, докато се върне Холмс.

Старецът се опита да се измъкне през вратата, но Атълни Джоунс я затисна с широкия си гръб и се разбра, че всяка съпротива е безполезна.

— Хубаво се държите, няма що! — затропа старецът с тоягата си. — Идвам да се срещна с почтен господин, а вие двамата, дето ви виждам за пръв път в живота си, ме хващате и се държите по такъв начин!

— Няма да бъдете ощетен — казах аз. — Ще ви заплатим и за изгубеното време. Седнете на дивана, не вярвам да се наложи да чакате дълго.

Той доста се начумери, но прекоси стаята и седна, подпрял глава с ръце. Ние с Джоунс продължихме да пушим пурите си. Изведнъж обаче с изненада чухме гласа на Холмс.

— Мисля, че и на мен може да предложите пура! Както се бяхме разположили в креслата, направо подскочихме. А Холмс седеше наблизо и ни гледаше с кротко доволство.

— Холмс! — възкликнах аз. — Значи вие сте тук? А къде е старецът?

— Ето го! — отвърна Холмс и вдигна куп бели власи. — Тук са перуката, бакенбардите, веждите, всичко! Мислех си, че съм предрешен доста сполучливо, но не очаквах, че ще устоя и на такова изпитание.

— Ама че мошеник! — възкликна крайно доволен Джоунс. — От вас е можело да излезе актьор, и то изключителен. Кашлицата ви беше като на питомник от приют, а немощните нозе струват десет лири седмично. И все пак блясъкът в очите ми се стори познат. И както виждате, не успяхте да ни се изплъзнете.

— Целия ден работих в този вид — обясни Холмс, като си запали пура. — Работата е там, че повечето престъпници вече ме познават, особено откакто моят приятел Уотсън публикува някои от случаите. Така че можех да предприема военни действия само ако се предреша, макар и простичко. Получихте ли телеграмата ми?

— Да, заради нея дойдох.

— Докъде стигна разследването ви?

— До задънена улица. Наложи се да освободя двама от задържаните, а и срещу другите двама няма улики,

— Нищо. Ние ще ви предоставим техни заместници. Обаче ще се наложи да изпълнявате моите нареждания. Нямам нищо против да получите всички официални почести, но ще трябва да казвате репликите, които аз ви посоча. Съгласен ли сте?

— Напълно, щом това ми осигурява да се добера до виновниците.

— Добре тогава. Най-напред ще имам нужда от бърз полицейски катер, парен, който да бъде на Уестминстърския пристан в седем часа.

— Лесно ще го осигуря. Бездруго там се навърта катер, но ще се обадя по телефона отсреща, за да е сигурно.

— Трябват ми също двама яки мъже, в случай че ми бъде оказана съпротива.

— В катера ще има двама-трима души. Нещо друго?

— Със залавянето на престъпниците ще си осигурим и съкровището. Смятам, че за моя приятел Уотсън ще бъде удоволствие да занесе ковчежето на младата дама, която е законна собственичка на половината му съдържание. Нека тя го отвори първа. Нали така, Уотсън?

— Ще го сторя с най-голямо удоволствие.

— Доста неправомерно действие — поклати глава Джоунс. — Но понеже цялата работа е неправомерна, явно се налага да си затворя очите. След това съкровището ще трябва да остане в ръцете на властите до края на официалното разследване.

— Разбира се. Това лесно ще се уреди. И още нещо: много бих желал да науча някои подробности по въпроса от устата на самия Джонатан Смол. Знаете, че обичам да изпипвам докрай случаите. Нали не бихте възразили да разговарям с него неофициално тук, у дома, или някъде другаде, стига да е добре охраняван?