През последните няколко месеца ми ставаше все по-ясно, че нервите на сър Чарлз са опънати до скъсване. Той обръщаше прекалено сериозно внимание на легендата, която ви прочетох — толкова сериозно, че макар и да се разхождаше вечер в собственото си имение, нищо не би могло да го накара да излезе нощем из тресавището. Колкото и невероятно да ви се види, мистър Холмс, той беше искрено убеден, че над рода му тежи страшно проклятие и, разбира се, сведенията, които баронът имаше за миналото на дедите си, не бяха утешителни. Непрекъснато го преследваше идеята за някакво призрачно същество и неведнъж той ме е питал дали при моите нощни посещения на болни не съм видял някакво странно създание, или не съм чул кучешки лай. Сър Чарлз ми задава няколко пъти този въпрос, и то винаги с глас, който трепереше от вълнение.
Спомням си много добре как една вечер, около три седмици преди тази фатална случка, пристигнах в Баскервил Хол. Заварих го пред вратата на къщата. Слязох от кабриолета си и бях застанал пред сър Чарлз, когато забелязах, че очите му, широко отворени и пълни с неизразим ужас, бяха устремени някъде през рамото ми. Обърнах се мигновено, и то точно навреме, за да зърна в началото на алеята нещо, което минаваше оттам и което взех за голямо черно теле. Сър Чарлз беше така възбуден и уплашен, че бях принуден да отида до мястото, където видях животното, и да го потърся. То беше изчезнало, обаче това произшествие произведе крайно тягостно впечатление на сър Чарлз. Прекарах с баронета цялата вечер и този случай стана причина той да ми повери току-що прочетения ръкопис, с което ми обясни и безпокойството, проявено от него. Споменах този незначителен епизод, защото, като имаме предвид трагедията, която последва, той придобива известно значение, въпреки че на времето аз бях убеден, че това е съвсем нищожна работа и вълнението на баронета е неоправдано.
Следвайки моя съвет, сър Чарлз се готвеше да отиде в Лондон. Аз знаех, че сърцето му е болно и че постоянният страх, в който живее, очевидно дава сериозно отражение върху здравето му, колкото и нереална да е причината за това. Смятах, че след като се развлече няколко месеца в града, той ще се върне обновен. Нашият общ приятел мистър Степлтън, който проявяваше голяма загриженост за здравето на сър Чарлз, беше на същото мнение. И в последния момент се разрази тази страшна катастрофа.
Вечерта, когато сър Чарлз умря, Баримор, открил трупа му, изпрати при мен с кон коняря Паркинс, и понеже още не бях легнал, успях да пристигна в Баскервил Хол само един час след случилото се. Проверих и установих същите факти, които бяха изнесени и при следствието. Проследих стъпките му по алеята с тисовете, видях мястото при вратата към тресавището, където, изглежда, той е постоял, забелязах изменилия се характер на следите му след това място, убедих се, че няма други отпечатъци от стъпки върху влажния пясък с изключение тези на Баримор и накрая изследвах внимателно тялото, което не беше докосвано до моето пристигане. Сър Чарлз лежеше по лице, с разперени ръце и пръсти, впити в земята, а чертите на лицето му бяха така разкривени поради някакво силно вълнение, че аз почти бях готов да се закълна, че това не е той. Разбира се, нямаше каквито и да било следи от физическо нараняване. При разпита обаче Баримор даде едно невярно показание. Лакеят каза, че на земята около тялото нямало следи. Той просто не ги е видял. Аз обаче ги забелязах — малко настрани, но съвсем пресни и ясни.
— Следи ли?
— Да.
— Мъжки или женски?
Доктор Мортимър ни погледна за момент особено и когато отговори, гласът му се снижи почти до шепот:
— Мистър Холмс, това бяха отпечатъци от гигантско куче.
Признавам, че при тези думи ме побиха тръпки. В гласа на доктора имаше трепет, който показваше, че самият той е дълбоко развълнуван от това, което ни разправи. Във възбуждението си Холмс се наведе напред, а в очите му заблестя твърдият сух блясък, който искреше от тях, когато той биваше силно заинтригуван.
— Вие видяхте това?
— Така ясно, както сега виждам вас.
— И не казахте нищо?
— Каква полза?
— Как може никой да не го е видял?
— Следите бяха на около двадесет ярда от тялото, така че никой не им е обърнал внимание. Предполагам, че и аз бих ги отминал, ако не знаех легендата.
— Из тресавището сигурно има много овчарски кучета.
— Несъмнено, но това не можеше да бъде овчарско.
— Казахте, че трябва да е било много голямо.
Читать дальше