Артър Дойл: Баскервилското куче

— Чудовищно.

— Обаче не е приближавало тялото?

— Не е.

— Какво беше времето тази нощ?

— Влажно и хладно.

— Но не валеше?

— Не.

— Какво представлява тази алея?

— От двете страни има стар непроходим жив плет от тисове, висок дванадесет стъпки 11 11 Стъпка — английска мярка за дължина, равна на 30.5 см (12 инча). Б. пр. . Пътеката по средата е широка около осем стъпки.

— Има ли нещо между живия плет и пътеката?

— Да. От всяка страна има ивица трева, около шест стъпки широка.

— Доколкото разбрах, живият плет има врата.

— Да, вратата, която води към тресавището.

— Други изходи има ли?

— Не.

— Следователно, за да стигне до алеята с тисовете, човек трябва да идва или откъм къщата, или да влезе през вратата откъм тресавището?

— Има още един изход — през беседката на другия край на алеята.

— Стигнал ли беше сър Чарлз дотам?

— Не. Той лежеше на около петдесет ярда 12 12 Ярд — английска мярка за дължина, равна на 3 стъпки (90.15 см). Б. пр. от беседката.

— А сега — това е много важно, доктор Мортимър — кажете ми: следите, които видяхте, бяха на пътеката, а не на тревата, нали?

— Върху трева следи обикновено не личат.

— Те бяха от тази страна на пътеката, откъм която е и вратата, нали?

— Да. По края на пътеката, откъм вратата.

— Вие ме заинтригувахте извънредно много. Друг един въпрос: вратата беше ли затворена?

— Затворена и заключена с катинар.

— Колко висока е тя?

— Около четири стъпки.

— Значи всеки би могъл да се прехвърли през нея.

— Да.

— А какво забелязахте около вратата?

— Нищо особено.

— Боже мой! Та никой ли не изследва това място?

— Изследвах го самият аз.

— И не открихте нищо?

— Всичко бе много объркано. Очевидно сър Чарлз е стоял там пет-десет минути.

— Откъде знаете това?

— Пепелта беше паднала два пъти от пурата му.

— Превъзходно! Ето ни помощник, Уотсън, по наш вкус! А следите?

— Навсякъде около това място той бе оставил следи върху пясъка. Други не можах да забележа.

С нетърпелив жест Шерлок Холмс се плесна по коляното.

— Защо не бях там! — извика той. — Това очевидно е изключително интересен случай, който предлага богати възможности на един специалист-експерт. Но пясъчната страница, която аз бих могъл да прочета така добре, е вече отдавна зацапана от дъжда и изличена от кундурите на любопитните селяни. Ах, доктор Мортимър, доктор Мортимър! Като си помисля само, че не сте ме извикали веднага! … Имате голям грях наистина.

— Ако ви бях повикал, мистър Холмс, трябваше да разкрия тези факти пред всички, а аз вече ви изтъкнах причините, поради които не исках да направя това. Освен това … освен това…

— Защо се двоумите?

— Има една област, в която и най-проницателният и опитен детектив е безпомощен.

— Искате да кажете, че тука има нещо свръхестествено?

— Не съм казал такова нещо.

— Не, но явно е, че мислите така.

— След като се случи това нещастие, мистър Холмс, до ушите ми стигнаха някои работи, които едва ли са съвместими с естествения ред на нещата.

— Например?

— Открих, че преди да се случи това ужасно събитие, няколко души са видели из тресавището някакво същество, което съответствува точно на онзи Баскервилски демон и което не прилича на никое друго животно, известно на науката. Всички те твърдяха, че това е някакво огромно създание — светещо, чудовищно и призрачно. Подложих на кръстосан разпит трима от тези хора: единият от тях — умен, здравомислещ селянин, другият — подковач, и третият — фермер. И тримата разказаха едно и също нещо за това ужасно привидение и така, както го описват, то отговаря точно на адското изчадие от легендата. Уверявам ви, че в цялата област цари ужас и само отчаян смелчага би прекосил тресавището нощем.

— И вие, човек на науката, вярвате, че това създание е свръхестествено?

— И аз не знам какво да вярвам.

Холмс сви рамене:

— Досега съм правил разследванията си само в пределите на този свят. Борил съм се със злото според скромните си възможности, но да се заема с бащата на самия Сатана, ще бъде може би прекалено амбициозна задача. При все това трябва да се съгласите, че следите са нещо материално.

— Кучето от преданието е било достатъчно материално, за да разкъса гръкляна на човека, и въпреки това то също така е и свръхестествено.

— Виждам, че вие окончателно преминахте на страната на мистиците. Но сега, доктор Мортимър, кажете ми: щом като поддържате тези възгледи, защо тогава сте дошли да се съветвате с мене? Казвате ми, че е безполезно да разследвам обстоятелствата около смъртта на сър Чарлз и в същото време искате да се заема с това.