Артър Дойл - Писарят

— Какво мислите за него, Уотсън? — запита Шерлок Холмс.

Аз се наведох над него и започнах внимателно да го преглеждам. Пулсът беше слаб и пресеклив, дишането едва-едва се забелязваше, но клепачите изведнъж трепнаха и през тях се мярна бялото на очите.

— Той едва не умря — казах аз, — но мисля, че опасността вече мина. Отворете прозореца и дайте вода.

Аз взех шишето, разкопчах яката му и ръснах върху лицето му вода. После дълго време се мъчех да му правя изкуствено дишане.

— Е, сега всичко е само въпрос на време — казах аз най-сетне, като го оставих.

Холмс бе свел глава и с ръце в джобовете стоеше край масата.

— Мисля, че трябва да съобщим за станалото в полицията — каза той. — Но ми се иска да го разпитам, за да изясним напълно работата.

— Всичко това е много тайнствено — каза Хол Пайкрофт, като се почесваше по главата. — За какво им бях потрябвал аз и за какво ме извикаха тук?

— Ха! На мен всичко ми е ясно — отвърна Холмс с отсянка на нетърпение в гласа. — Само едно не мога да разбера: какво го е заставило да се реши на самоубийство?

— Значи всичко останало ви е ясно?

— Доколкото мога правилно да съдя, да. А вие какво ще кажете, Уотсън?

Аз свих рамене.

— Трябва да призная, че съвсем нищо не разбирам — рекох аз.

— О, ако помислите малко, веднага ще дойдете до заключението, че работата е отивала към един край.

— А именно?

— Всичко се свежда до две точки. Първата — това е да се застави Пайкрофт да даде писмено съгласие, че иска да постъпи на работа в това несъществуващо дружество. Нима не разбирате за какво им е потрябвало това?

— Казвам ви искрено, не разбирам — признах аз.

— Та това е така просто и ясно. При сключване на подобни условия обикновено не прибягват към книга и цялата работа се извършва устно, тъй че тук има изключение, макар да не знаем какви са причините му. Значи, приятелю мой, на тях им е потрябвал образец от вашия почерк. В това се крие цялата работа.

— Но защо?

— Защо! Съвсем вярно. Защо? Когато отговорим на тоя въпрос, нашата малка задача ще бъде решена. Защо? Някому е потрябвало да се научи да фалшифицира вашия почерк и ето по такъв начин се е сдобил с образец от вашето писмо. А сега да се обърнем към втората точка и вие ще видите, че тя решава по някакъв начин и първата. Та вие не сте забравили, че Пинар не е искал да се откажете от предложеното ви място. Потребно му е било управителят на онази известна фирма да бъде уверен, че в понеделник новият писар Хол Пайкрофт ще постъпи на служба при него.

— Боже мой! — извика нашият клиент. — Какъв глупак излязох!

— Сега разбирате защо им е потрябвал вашият почерк. Представете си, че на вашето място постъпва служител, чийто почерк съвсем не прилича на онзи, с който е било написано писмото ви с молба за работа. И измамата би била открита веднага. А така той, без да бърза, спокойно е успял да изучи почерка ви, като сам е останал в пълна безопасност, понеже както предполагам, никой от тамошните служители не ви е виждал.

— Така е — простена Хол Пайкрофт.

— Много хубаво. Е, после е ясно, че на тях им е било крайно необходимо да ви държат в заблуда и да не ви дадат възможност да влезете във връзка с някой, който би могъл да ви каже, че при Маусън работи ваш двойник. И ето че ви дават добър аванс и ви пращат тук, като се погрижват да ви дадат и работа, която би ви попречила да се върнете в Лондон и да развалите играта им. Всичко това е доста ясно.

— С каква цел се е представил за свой брат?

— Е, това е съвсем ясно. Очевидно те са двама. Единият се е заел да разиграе вашата роля на писар в тая кантора, а другият изобразява вашия господар. Той, разбира се, се е боял да забърка в тая работа трето лице, което не би било безопасно. И ето, положил е всички старания, за да измени външността си, като е смятал, че няма да ви учуди приликата между братята. Но щастливият случай е помогнал да забележите златната пломба, без която вие не бихте заподозрели никаква хитрост.

Хол Пайкрофт разтърси юмруците си.

— Господа! — извика той. — Но тогава какво е правил в кантората на Маусън онзи, другият Хол Пайкрофт докато те ме разиграваха? Какво да сторим сега?

— Трябва да телеграфираме на Маусън.

— Но при тях в събота кантората се затваря в 12 часа.

— Няма нищо. Навярно там има някой от пазачите или служителите.

— Ах, да, там винаги има дежурен. Нали в кантората се пазят доста ценности. Слушал съм за това в Сити.

— Много добре. И така, ние му телеграфираме и узнаваме благополучно ли е всичко и служи ли там писар с вашето име. Всичко това е много понятно и ясно, но съвсем не ми е ясно защо един от тия обесници, като ни видя, взе, та се обеси.