Артър Дойл - Писарят

— Господин Хол Пайкрофт, ако не се лъжа? — запита той.

— Да, господине — отвърнах аз и му подадох стол.

— Вие сте работили у Коксън и Уод?

— Да, господине.

— А сега постъпвате на служба при Маусън?

— Точно тъй.

— Добре — каза той. — Работата е в това, че вие, както съм чувал, притежавате голям талант. Помните ли вие Паркър, управителя на Коксън? Е, та той именно ви хвали много пред мене.

— Драго ми е да чуя това. Към работата си наистина винаги съм се отнасял добросъвестно, но все пак не мислех, че съм придобил такова добро име в Сити.

— Имате ли добра памет? — запита той.

— Доста добра — скромно отвърнах аз.

— Обръщали ли сте внимание на движението на пазара, докато бяхте без работа? — запита той.

— Да, всяко утро чета Бюлетин на фондовата борса.

— Но вие сте много старателен — извика той. — Вие сте наистина специалист. Ще позволите ли да ви задам няколко въпроса? Да? Е, как стоят работите в Еърширските акции?

— От сто и пет до сто пет и четвърт — отвърнах аз.

— А Новозеландските?

— Сто и четири.

— А Британските „Брукън Хил“?

— Седем и седем и половина.

— Чудесно! — възторжено завика той. — Именно това ми говориха за вас. Мойто момченце, мойто момченце, вие сте прекалено умен за ролята на писар на Маусън.

Навярно разбирате колко бях учуден, докато слушах всичко това.

— Не всички мислят като вас, господин Пинар — му казах аз. — Останал съм почти без средства и нямам нищо против да получа това местенце.

— Фу! Престанете да мислите за това местенце; то не е за вас. Е, а сега аз трябва да ви предложа нещо от своя страна, и макар да е малко, като имам предвид талантите ви, все пак е значително повече от онова, което ви обещават у Маусън. Повярвайте ми. Кога трябва да постъпите при Маусън?

— Тези дни.

— Ха-ха! Готов съм да се обзаложа, че вие никога не ще постъпите там!

— Няма да постъпя при Маусън?

— Не, господине. От днес вие сте управител на Френско-Средиземно-Харуардското дружество. Тая фирма има 134 клона в градовете и селата на Франция, да, освен това има още клонове в Сан Ремо и Брюксел.

— Не съм слушал нищо за тая фирма — казах аз.

— Напълно е възможно. Целият капитал на тая фирма се намира в частни ръце. Работите й вървят тъй прекрасно, че рекламата за нея е съвсем излишна. Брат ми Хари Пинар е главен директор и гарант на тая фирма. Именно той, като узна, че ще бъда по тия места, ми поръча да намеря млад, работен и пъргав човек, комуто може да се възложи да води самостоятелно работата. Паркър ми посочи вас, и ето ме, дойдох. Ние ви предлагаме за жалост малко, всичко само петстотин фунта за…

— Петстотин фунта! — прекъснах го аз.

— В началото толкова. Но вие освен това ще получавате един процент от всичките комисионни на вашите агенти, а това за годината прави цифра, много по-висока от оная, която ще получите като заплата.

— Но аз съвсем не познавам тази работа.

— Шт, мойто момченце, с времето ще се научите. Главата ми се завъртя дотолкова, че аз едвам не паднах от стола. Изведнъж се усъмних.

— Да бъдеме на чисто, господине — рекох аз. — Право казано, Маусън ми предлага всичко на всичко двеста фунта на година, но „Маусън“ е фирма, известна на цял свят, а вашата аз съвсем не зная.

— Отлично! Отлично! — извика той в някакъв екстаз. — Ето такъв човек именно ни трябва. Трудно е да ви излъже човек. Е, ето ви чек за сто фунта. Ако смятаме, че сега сте постъпили при нас, тия пари ще ви бъдат предплатата.

— Добре, съгласен съм — казах аз. — А кога трябва да се явя на новата длъжност?

— Утре заминете за Бирмингам. Аз сега ще ви напиша записка, която вие ще предадете на брат ми. Него можете да видите в кантората на дружеството, временно уредена на Корпорейшън Стрийт, №126. Сетне той, разбира се, ще оформи условията за вашето постъпване на служба, но най-главното ние вече решихме.

— Право да си кажа, не зная дори как да ви изразя благодарността си, господин Пинар — казах аз.

— Няма защо, моето момче. Вие получавате само необходимото. А сега ще трябва да направим още нещо. Това са само празни формалности. Навярно имате хартия? Отлично, бъдете добър да напишете на листчето: „Съгласен съм да постъпя на длъжност завеждащ Френско-Средиземно-Харуардско дружество със заплата най-малко 500 фунта стерлинги.“

Аз се съгласих и написах онова, което искаше. Той постави листчето в джоба си.

— Още една малка подробност — каза господин Пинар. — Какво смятате да направите сега с Маусън?