Кристин Дорси - Диво сърце

— Ето го губернаторът — посочи Мери към група ездачи начело на колоната.

Каролайн проследи погледа й и внезапно гърлото й се сви. Защото точно до губернатора, възседнал дорест жребец, яздеше висок и снажен мъж. Раф Макуейд.

— Както винаги изглеждате чудесно, лейди Каролайн!

Тя се съмняваше дали губернаторът я помни от кратката им среща в Чарлз Таун. Тогава разгневеният Улф дори не ги беше представил един на друг. Въпреки това Каролайн направи реверанс и сдържано се усмихна на комплимента му.

— Радвам се, че хубостта ви не е повехнала в тази пустош. — Той взе ръката й и сякаш без да забелязва мазолите по дланта й, я постави върху аления си ръкав. Поведе я към стаята, която изпълняваше ролята на салон. Там я представи на своите офицери. Един от тях, майор Мълани, не преставаше да я обсипва с щедри комплименти.

Капитан Годфри също пристъпи към нея така, сякаш тя бе дукеса, а не дъщеря на разорен граф и вдовица на убит търговец. Той изтъкна остроумието си, когато й го представяха, и Каролайн вероятно му бе отвърнала подобаващо, защото той се усмихна и откри белите си зъби, твърде едри за лицето му.

Следващите трима мъже се отнесоха със същото внимание към нея, но Каролайн не се заслуша в имената им. Погледът й непрекъснато се връщаше към мъжа, който стоеше сам, облегнат небрежно на стената. Той също наблюдаваше с развеселен израз на лицето как я развеждат от един офицер към друг, от един възхитен мъж към друг.

— А това, разбира се, е вашият… — Губернаторът внезапно прекъсна думите си, осъзнавайки колко абсурдно е да нарече мъжа пред тях неин заварен син. Тъй като беше опитен дипломат, той гладко и уверено промени насоката на мисълта си: — Рафърти Макуейд — завърши той.

— Да. Радвам се да ви видя, мистър Макуейд.

Изуми се, че маниерите, заучени преди години, веднага й се притекоха на помощ. Защото в този миг сърцето й препускаше и тя нямаше друго желание, освен да се обърне и да побегне.

— Аз също, лейди Каролайн. — Той се отблъсна от стената, пое ръката й, която изведнъж се смали в едрата му длан. — Мога ли да прибавя и своите комплименти към букета, който вече събрахте?

Погледът му спокойно опипа лицето й, спусна се по тялото й, облечено в прост корсаж и рокля, която неведнъж бе виждал, после нагло срещна очите й.

Усмихна й се набързо, сякаш имаха своя тайна, която би смаяла присъстващите в стаята — както всъщност си беше — и я остави на губернатора. Литълтън я заведе до кресло край камината, където гореше огън и стопляше мразовитата вечер.

— Не мога да изразя удоволствието си от това, че приехте поканата ми — рече той, като придърпа стол до нея. — Отдавна живеем в тази пустош, където рядко се случва да чуем нежен женски глас.

Останалите мъже се съгласиха с изключение на Улф, който отново се бе върнал на мястото си до стената. Богато украсените сребърни свещници, които също като облечените в червено мъже според Каролайн не бяха на мястото си в тази примитивна среда, не успяваха да осветят всички ъгли на стаята с дървени стени. Улф оставаше в сянка.

Но на нея не й беше нужно да го вижда, за да усеща погледа му върху себе си и да си представя как изглежда. За разлика от губернатора и офицерите, които бяха безупречно облечени и носеха напудрени перуки и лъснати ботуши, Улф бе навлякъл гамаши и широка домашно тъкана риза. Единствената отстъпка, която бе направил пред цивилизацията, бе да завърже с кожен ремък косата си на опашка. Не носеше и дългата си пушка, но Каролайн забеляза, че тя е облегната в ъгъла на не повече от една ръка разстояние от него.

Разбира се, съвсем не беше невъоръжен. Каролайн се чудеше как ли декоративните мечове, с които англичаните се кичеха, щяха да мерят сили в битка с неговия нож с широко острие, скрит до бедрото му.

— О, извинете, попитахте ли ме нещо? — Каролайн погледна с усмивка в лешниковите очи на един от мъжете, чието име бе пропуснала. Беше млад, с кожа, нежна като бузките на Колин, и й разказваше някаква случка.

— Попитах, Ваше благородие, дали някога сте срещали мечка — повтори той добродушно.

Успя да отвърне нещо безсмислено на лейтенанта, който нито забелязваше, нито възразяваше срещу нейната разсеяност.

Каролайн се зарадва, когато най-после обявиха, че вечерята е готова. Губернаторът я придружи до друго помещение и я настани от дясната си страна. Улф седна отляво на Литълтън и се озова срещу нея на отрупаната с гозби маса.