Кристин Дорси - Диво сърце

Там дървените стени ги пазеха от хапещия вятър, а конят и двете крави, оцелели след нападението на индианците, излъчваха топлина, която ги спасяваше от мразовития въздух. Зимното слънце се промъкваше през процепите между гредите и хвърляше райета от светлина и сянка върху застлания със слама под.

— Е?

Улф почти се усмихна на нетърпението в гласа й. Но това, което имаше да й каже, съвсем не беше забавно.

— Беше капан. Поне така изглежда — добави той, защото не можеше да е сигурен какво се таи в сърцата на другите. — Оконостота и останалите отидоха в Чарлз Таун по молба на Литълтън. Той ги бе уверил, че са в безопасност.

— Да, ти ми каза, преди да тръгнеш.

— Само че когато пристигнахме, губернаторът не се държеше така, сякаш желае да преговаря. В краката му лежеше еленова кожа — символ на мира между англичаните и племето чероки. — Улф присви очи. — Той отказа да я вдигне.

— Какво значи това?

— По онова време не знаех. Оконостота държа реч, в която заяви, че не желае война с англичаните. Каза, че и заселниците във Вирджиния, и воините от неговото племе се държат като малки момчета. Неговото желание било да зарови томахавката на младите.

— А Литълтън? Той не се ли съгласи с него? — Каролайн се загърна по-плътно с шала, макар че почти бе забравила за студа.

— Литълтън повтори искането си тези, които са убивали поданици на краля, да бъдат предадени на английското правосъдие. Каза също, че вождовете ще останат негови гости, докато виновните се предадат.

Каролайн се замисли върху думите му.

— Нали им бяха обещали неприкосновеност?

— Не за първи път народът ми се сблъсква с лъжливия език на белия човек.

Улф бързо се обърна и тя се зачуди дали говори за случилото се в Чарлз Таун, или за измамите на баща си. Но не биваше да позволява на неговото минало да замъглява съзнанието й. Особено след като бе видяла най-много лъжи и измами тъкмо от него. Отвори уста да му го каже, но след миг я затвори така рязко, че зъбите й изтракаха. Каква полза щеше да има от това? В момента новините, които Улф носеше, бяха по-важни. А наивността си вече бе оставила назад.

— Къде са те сега — Оконостота и останалите?

— На път към форт Принц Джордж.

— Но нали каза…

— Придружават ги Литълтън и редовна войска от Чарлз Таун. Под строга охрана, както бях и аз отначало.

— Искаш да кажеш, че губернаторът е държал и теб като заложник?

— Няма защо да се изненадваш. Не е тайна, че в жилите ми тече индианска кръв.

— Английска — също.

Без да обръща внимание на забележката й, той тръгна към вратата. Беше й казал всичко, което искаше да знае.

— Събери каквото е нужно и се приготви за тръгване след един час.

— Тръгване ли? Накъде? — Каролайн светкавично се обърна и го улови за ръкава. Ръката й се плъзна надолу и докосна силните кости на китката му. Нямаше намерение да го докосва, само искаше да го възпре, но краткият допир се отрази върху двама им. Той се извърна, в очите му блесна тъмен огън, който изпепели всички прегради, издигнати от нея. После Улф сведе клепки и погледна настрана.

— Към форт Принц Джордж — отговори, когато се увери, че гласът му ще прозвучи спокойно. Не беше подготвен за чувствената искра, която се стрелна през тялото му.

— Но нали каза, че губернаторът ще заведе вождовете там?

— Това е най-сигурното укрепление в района и тъй като нямаме време, за да се върнеш в Чарлз Таун, а още по-малко пък в Англия, смятам, че ще е най-добре двете с Мери да отидете там. — С тези думи той напусна обора.

Когато Каролайн стигна в къщата, той вече беше събудил Мери и й обясняваше положението. И как не? Та той държеше на нея, беше й казал това от самото начало. А Каролайн не беше за него нищо друго освен средство за отмъщение. Нов прилив на гняв се надигна в нея при тази мисъл. Стисна юмруци и остана така, докато Мери не погледна към вратата и не я видя.

— О, Каролайн, чу ли? Улф казва, че колкото е възможно по-бързо трябва да стигнем във форт Принц Джордж.

Гласът й бе разтревожен, но слаб. Каролайн отиде до нея и се усмихна окуражително. Стори й се, че очите на Мери са по-хлътнали от снощи.

— Не съм сигурна, че това е най-доброто решение — каза Каролайн и оправи възглавницата под главата й. С ъгълчето на окото си забеляза, че Улф е спрял до люлката и се е навел над бебето. Ловната му риза беше опъната върху гърба и тя забеляза трепването на мускулите му.

Вниманието й отново бе привлечено от Мери, която я погледна с учудване в сивите си очи.