Кристин Дорси - Диво сърце

— Но Раф каза, че…

— Убедена съм, че е предложил пътуването само като една от възможностите, Мери. — Каролайн й помогна да се надигне и облегна раменете й на възглавницата. Не погледна към Улф, когато той подаде на младата майка детето й, но успя да зърне, че то изглежда съвсем дребно в едрите му ръце.

След миг тези ръце се озоваха върху нея, но вече не така нежни, а силни и настойчиви. Улф промърмори някакво извинение пред Мери и бутна Каролайн към вратата. Намеренията й да се съпротивлява изчезнаха, щом той затвори с рамо вратата.

Помъкна я през салона, затвори и втората врата и чак тогава я пусна, но със сила, от която тя залитна.

— Удоволствие ли изпитваш от нападенията на индианци, та толкова ти се иска да преживееш още едно?

— Не ставай смешен. — Каролайн се опита да си възвърне поне част от достойнството. Приглади украсените с брокат поли на роклята си и отказа да срещне погледа му… докато това стана невъзможно. Господи, защо той я привличаше толкова силно?

— Така ми се струва след всичките ти глупави приказки за оставане тук.

— Само защото не се съгласявам с теб, ме обявяваш за глупава. — Каролайн вирна брадичка и се постара да не трепне, докато той се приближаваше към нея. — Ти сам каза, че предишното нападение е било причинено от желание за мъст срещу Робърт.

— Казах само, че това е една от причините. — Хвърли й суров поглед, в него нямаше следа от онази страст, която тя бе зърнала преди малко, когато се докоснаха. Дали не си беше въобразила? — Но дори да е единствената причина, смятам, ще се съгласиш, че обстоятелствата сега са различни.

— Двете с Мери живеем тук вече две седмици и видяхме само добрина от обитателите на селото. — Той пристъпи още по-близо към нея, но тя все още не бе склонна да го погледне. — Не мисля, че…

— Ваше благородие — започна той с нисък глас, който не предвещаваше нищо добро, — не позволявайте на омразата си към мен да замъглява разума ви.

— Не изпитвам омраза към теб — възрази Каролайн, като едва не се задави от лъжата, която се готвеше да изрече. — Напълно си ми безразличен.

Улф вече се намираше толкова близо, че тя усещаше горския мирис, който го обгръщаше. Мирисът на кожа и коне, на дим и хладното ухание на зимата, съчетани със собствения му неповторим аромат. Сетивата й се потопиха в него и тялото й отвърна на спомените, предизвикани от този мирис. Зърната на гърдите й настръхнаха, а между краката, там, където я бе докосвал и галил, тя усети влагата на копнежа.

Смутена, поразена от предателството на тялото си, Каролайн се обърна, но той бе по-бърз и преди да го спре, ръцете му вече бяха върху раменете й и я принуждаваха да го погледне.

Отново го видя — пламъкът на страстта светеше в дълбините на обсидиановите му очи. Още по-горещо желание пламтеше в нея и се сражаваше със спомена за неговата измяна. Стори й се, че тялото й ще се разтопи, докато той проговори. Най-после вниманието й бе привлечено от думите му.

— Дойдох първо при теб. При теб, разбираш ли? — Стисна я по-силно. — Народът ми скоро ще бъде въвлечен във война, която нито му е необходима, нито може да спечели. Но ще воюва, защото е горд и защото няма друг избор. Сега би трябвало да съм в селото и да се опитвам да влея малко здрав разум у младите воини, които виждат само славата на битките. А аз не съм там. Тук съм, защото ти си тук, а аз не мога да понеса мисълта, че отново ще страдаш както преди.

— Страдала съм най-вече в твоите ръце. — Думите й изплющяха като камшик и тя съжали, че ги е изрекла. Не искаше Улф да знае колко дълбоко я бе наранил.

— Сега може да си мислиш така — каза й той с по-нежен, но не по-малко страстен глас, — но аз не съм те изнасилил, нито съм те карал да вършиш нещо, което е било против волята ти.

— Използва ме. Доведе ме тук, при него… И ме изостави. — Каролайн извърна лице, смутена от сълзите, които заплашваха да потекат изпод миглите й.

Той въздъхна дълбоко и преодоля желанието да я привлече в прегръдката си и да изтрие сълзите й… да изтрие и своята вина. Вместо това й предложи каквото можеше. Сигурност… поне доколкото бе възможна тук, на границата.

— Моля те, приготви се за път — настоя той и освободи раменете й. — В това време аз ще събера провизии.

Каролайн усети липсата на топлината му. Разтри ръцете и раменете си и си пожела да не беше така. Но желанията не се сбъдваха лесно — Улф я беше научил на това. Тя само подсмъркна обидено, избърса лицето си с длани и се отправи към спалнята на Мери.