Кристин Дорси - Диво сърце

— Погледни го, Уойа, наблюдавай го, докато усетиш как жилото му се забива в теб. Как кръвта ти изтича, докато аз изрязвам бялата част от теб. — Той спря за миг и срещна погледа на Улф. — Можеш да се преструваш, че не изпитваш страх, но аз знам. Твърде много малодушна английска кръв тече в жилите ти.

Като изрече това, Талцуска се обърна. Отиде до огъня и приклекна.

— Полудяла ли си? Няма ли да е по-добре да се върнем в Англия… в Бедлъм.

Нямаше да се върне в Англия, още по-малко пък в Бедлъм, но сега нямаше време да спори с брат си по този въпрос.

— Няма друг начин, Нед. Не можем да надвием седмина воини. Раф би могъл, но е вързан…

— И аз трябва да се втурна в лагера, да взема ножа и да прережа въжетата, преди някой дивак да ми е прерязал гърлото?

Знаеше, че звучи глупаво и опасно, но не й хрумваше нищо друго.

— Казах ти вече — обясни Каролайн с надеждата, че не греши. — Няма да те забележат, защото аз ще отвлека вниманието им.

— Като се появиш сред тях. — Той дълбоко въздъхна. — Няма да ти позволя, Каро.

Каролайн надзърна над големия камък, зад който се криеха.

— Ще стане — отсече тя, след като разигра плана във въображението си. Почти беше сигурна, че индианците не знаят за съществуването на брат й.

— Да приемем, че го освободя — прошепна Едуард. — Какво ще му попречи да избяга в гората и да ни остави в ръцете на диваците?

— Няма да го стори.

Той я погледна.

— Сигурна ли си?

Каролайн вдигна брадичка:

— Залагам живота си.

— Моя също, Каро.

Много добре знаеше какво го моли да извърши. Знаеше колко много смелост ще му е нужна. Беше тъй млад. И тя го обичаше безкрайно. Почувства се горда, когато той се промъкна по-близо до нея.

— Кажи ми отново какво трябва да направя.

Каролайн набързо го прегърна.

— Не забравяй, че след като освободиш Раф и му дадеш ножа, искам да изчезнеш в гората. И да тичаш към форт Принц Джордж.

— Няма да те оставя тук сама, Каро. Нали съм ти брат?

— Да, и то предан. — Каролайн го погали по бузата. — Още не съм ти благодарила за това, че дойде с мен. И за това, което ти предстои да извършиш… — Тя се усмихна. — То е храбро дело. Трябва да повикаш помощ. Опитай се да стигнеш колкото е възможно по-бързо във форта и да им разкажеш какво се случи.

— И те ще изпратят войници?

— Да. — Каролайн се надяваше той да повярва на лъжата и да избяга. Знаеше, че никой от форта няма да дойде да ги спаси. Ако планът й се провалеше, ако Улф не успееше да победи стражата, която го пазеше, и двамата щяха да умрат.

— Какво става, по дяволите!

Улф чу суматохата, възбудените викове и крясъците в другия край на лагера. За миг зърна коса, целуната от лъчите на луната, преди вдигнатата ръка на Талцуска да я закрие от погледа му. Задърпа въжетата около китките си, но напразно. Сърцето му посърна, но той не спираше борбата, въпреки че ръцете му станаха лепкави от собствената му кръв. Защо беше тук? Какво я бе прихванало да се появи изведнъж сред бойния отряд?

Ти. Направила го е заради теб. Мъчителната истина го накара да дърпа още по-упорито.

Неочаквано забеляза движение отдясно. Някой се спусна от храстите към него.

— Едуард, помогни й, за бога!

Нед коленичи на земята и хвана ножа. Ръцете му бяха така потни, че трябваше да опита два пъти, преди да успее да го изтръгне от земята. Не си направи труда да стане, пропълзя зад Улф и започна да реже кожените върви около глезените му.

— Не на мен. — Кръгът около Каролайн се затваряше и крясъците се усилваха. За да го чуе Едуард, Улф трябваше да извика. — На нея помогни.

— Помагам й — бе всичко, което Едуард отвърна, след което се изправи и сряза кървавите каиши, стягащи китките на Улф. Пъхна дръжката на ножа в дланта на Улф и изчезна в мрака.

Без да губи нито миг, Улф се втурна с див крясък към воините. Докато стоеше вързан, внимателно бе огледал всичко наоколо. Знаеше къде точно се намира всяко оръжие в лагера и преди да стигне до индианците, преди още те да разберат, че се е освободил, той грабна томахавка и я стовари върху главата на един от тях. С ножа прободе друг в ребрата.

— Изчезвай оттук! — изкрещя той на Каролайн и вдигна томахавката над главата на следващия. Индианецът падна на земята, а върху лицето му застина смаян израз.

Но скоро изненадата им премина. Трима от останалите се изправиха срещу Улф. Само Талцуска остана зад тях. Държеше здраво Каролайн.

Без да мисли за численото им превъзходство, Улф се хвърли срещу тях. Замахна с две ръце и томахавката улучи единия в слепоочието, а ножът се вряза в гърдите на другия. Но смелостта му не остана ненаказана. Въпреки че се навеждаше и ловко отскачаше настрана, третият индианец му нанесе кървава рана. Ударът попадна върху рамото му и го повали на колене.