Пол Дохърти - Песента на гладиатора ((Тайните на древния Рим))

И двамата въздъхнаха с облекчение. Тимотей стана, протегна се, за да се разкърши, и се приведе към Клавдия. Взе лицето й между двете си ръце и леко я целуна по челото.

— Питах се — направи гримаса той, — наистина се питах за теб, Клавдия. Само по начина, по който ме гледаше, можех да преценя, че знаеш, че нещо не е наред. Както ти каза, често виждах меча да виси там. Понякога ми се струваше, че съзирам по него да блести светата кръв на блажения Павел. Разбрах колко лесно е да се кача на един от онези столове и да го взема. Използвах тоягата, за да измеря дълбочината на пясъка. Беше мек и много дълбок. Бур и германците му никога не влизаха там. Затова убедих Нарцис да ми помогне. Казах му какво искам, че бих могъл да направя живота му много приятен и той се съгласи. Не съм замислял — допълни той и се вторачи в своя другар по престъпление, — нито да го напия, нито пък съм си представял, че „Печалният дом“ ще бъде подпален.

— Какво друго можем да направим? — изви плахо глас Нарцис.

— О, струва ми се, че много можеш да ми помогнеш! — засмя се Клавдия. — Първото обаче е да отнесеш този свят меч във вила „Пулхра“ и когато го намериш, бързо да се върнеш на Палатина и да покажеш на августата какво си открил. Кажи й, че в сънищата си бил измъчван от видения.

Двамата станаха.

— О, Нарцисе, направи още нещо за мен. По пътя до вила „Пулхра“ и обратно се опитай да се сетиш какво си видял в онази нощ.

— В коя нощ?

— В нощта, когато „Печалният дом“ изгоря до основи. Всичко, едно по едно, всичко, което си видял! Трябва да отидеш с Тимотей във вилата, но когато пратя Извинявай при вас, двамата незабавно трябва да дойдете тук.

Клавдия ги съпроводи с поглед докато тръгваха. Тимотей грижливо бе завил меча в платното.

— Накарай Полибий да ти даде торба — подвикна тя — кожена торба. Не бива да се разделяш с нея нито когато вървиш, нито когато яздиш!

Тимотей вдигна ръка и изчезна в кръчмата. Клавдия се отпусна на тревата и се загледа през клоните. Тимотей щеше да направи, каквото му каза, но Нарцис…

— Не съм приключила с теб! — прошепна Клавдия. Усети, че клепачите й натежават, а когато се събуди, разбра, че край нея стои някой, фигура, която тъмнееше срещу слънчевата светлина.

— Аз съм, аз съм, господарке!

Издирвача Салуст се приведе над тревата. Клавдия се извини, потривайки лицето си.

— Спиш от поне два часа — извика откъм портика Полибий. — Не исках да те безпокоя, но след като спа толкова…

Клавдия вдигна ръка. Подкани Салуст да се настани удобно, после отиде до нужника и малкото умивално помещение край него. Изми ръцете и лицето си, отпъждайки съня от очите си, и лениво се запита как ли пътуват Тимотей и Нарцис до вила „Пулхра“. Излезе и се върна при Салуст.

— Оставих момчетата в кръчмата — Издирвача придърпа чиния с хляб, отхапа от него и продължи с останалите от Тимотей и Нарцис плодове. — Значи, върна си свещения меч? — той се засмя. — Беше много лесно, трябва да ти кажа. Аз наблюдавах мястото! Имам някои приятели там и можех да влизам и излизам, когато поискам. Тимотей се държеше като попарена с вряло мляко котка, беше извънредно нервен. Промъкна се през една странична порта в тъмни доби, когато мислеше, че никой не пази, но когато стигна до святото място, при гробницата на онзи християнин — как му беше името? А, да, Павел! — го гледаха повече хора, отколкото ако беше актьор в пиеса. Гробницата е зад пътя. Тимотей отиде колкото е възможно по-близо, изкопа дупка и го зари.

— Не го питах за подробности — призна Клавдия. — Беше толкова облекчен, че не знаеше как по-бързо да се измъкне. Нали ще си мълчиш?

Салуст вдигна ръка:

— Клавдия, Клавдия! Ако казвам на полицията всичко, което научавам, ще изпоарестуват половината Рим! Е, имам новини за теб. Ти беше права. Спицерий е бил убит. Не знам как, но едно е ясно — кучката, която го е отровила, никак не го е обичала.

„Ти не си най-умелата убийца на Рим!“, помисли Клавдия, която седеше в сянката на градинските дървета и крадешком поглеждаше към Агрипина на каменната пейка отсреща. Утрото все още беше прохладно, предната нощ се появи вятър и донесе освежителен повей. След като Салуст вчера си тръгна, Клавдия прекара деня в трескава подготовка за днешния сблъсък. Нарцис се върна с цял куп новини как „намирането“ на свещения меч донесло на Тимотей и него милостта и щедростта на императрицата. Тя ги наградила с цяла кесия с монети и ги поканила да се присъединят към императора в официалната ложа на идващите игри. Нарцис беше толкова преизпълнен с радост, че Клавдия се принуди да му напомни, че те всъщност не бяха намерили меча и ако истината стане известна, настроението на императрицата може страшно да се промени. Клавдия не възнамеряваше да тормози никого, на нея просто й трябваха вниманието и сътрудничеството на Нарцис. Благодарение на предупреждението й поведението на бившия роб рязко се промени и той стана сериозен и бдителен.