Пол Дохърти - Храмът на Хор

— А възрастният жрец Прем?

— А, това е различно — съдията надигна бокала и отпи. — Убийството на кроткия старец е било добре замислено, но прибързано. Вниманието на Сато е било отвлечено с куртизанка. Всички са знаели, че на него много му се иска да си наеме момиче, но рядко е разполагал с пари да задоволи желанието си. А ето че в деня на убийството на Прем Сато е бил с девойка, която безплатно го забавлява достатъчно дълго, за да закъснее. Сигурен съм, че убиецът му я е уредил, за да може да поговори с Прем, да разбере точно какво знае старецът, и да претърси стаята му. Сато се е върнал, преди престъпникът да си е бил свършил работата докрай, но той се е бил приготвил за това и в края на краищата всичко е минало успешно.

— А смъртта на върховния жрец Хатор?

— Не знам. Предполагам, за да се създаде хаос. Или пък Хатор може да е видял или разбрал нещо. Но не бива да забравяме, че никой не знаеше кой посетител на коя маса ще седне. Убийството на Хатор може да се окаже обикновена прищявка.

— Но защо? — продължи да пита Пренхое.

— Убиецът е страшен враг на божествената Хатусу. След хаоса от престъпленията решението на съвета на жреците едва ли ще е в полза на фараона… — Амеротке въздъхна. — И накрая стигаме до Сато. Дебел, тромав, похотлив любител на пиенето, който толкова лесно е бил заблуден при смъртта на господаря си. След това си е спомнил нещо и също е бил изпратен в царството на мъртвите — върховният съдия стана и пъхна крака в сандалите си. — Асурал, покажи ми какво си открил в килията на Пепи!

— Мислите ли, че някога ще откриете истината? — попита Шуфой, докато вървяха към килията на странстващия учен.

— И аз започвам да се чудя. Надявам се библиотекарят Калив да открие нещо. Или убиецът да допусне грешка.

Килията на Пепи беше бедна и мрачна. Капаците на прозорците бяха затворени, на перваза стоеше ваза с увехнали цветя. По стените висяха тръстикови рогозки. Имаше семпло кресло и сгъваемо столче. Леглото беше широко, крачетата му бяха във формата на лъвове, а таблата отстрани до стената беше красиво изрисувана. Асурал отмести кревата. На стената някой грубо и несръчно беше щрихирал похотлива картинка. Единият любовник се беше надвесил над другия, а този отдолу притискаше задника му към слабините си. Фигурите бяха издраскани с нож направо върху мазилката. Художникът ги беше нарисувал облечени с нещо като петниста леопардова кожа, почетния знак на върховните жреци. Над тях имаше рисунка на малък сокол.

— Това работа на Пепи ли е? — попита Амеротке.

— Така твърдят слугите. Бил изрисувал цялата стена, но другите рисунки са заличени. Слугите са пропуснали тази. Аз им заповядах да не я пипат, докато не се върнете.

— Любовта между мъже не е нещо ново сред жреците — обади се Шуфой.

— Така е — съгласи се Амеротке. — Но зависи кои са двамата, и по-важното — дали това е открил Пепи. Някоя тайна, някой сексуален скандал в храма на Хор? Предвид на това, което знаем за нашия пътуващ учен, нищо чудно да се е занимавал и с изнудване — съдията се изправи и бутна леглото на мястото му.

На вратата се почука. Шуфой я отвори и вътре влезе библиотекарят Калив.

— Търсех ви, господарю. Мисля, че открих нещо. Разбира се, не можех да го взема с мен, но…

— Важно ли е? — попита Амеротке.

— Не съм съвсем сигурен, господарю. Най-добре да дойдете и сам да видите.

Калив постави древния папирус на масата пред Амеротке. Цветовете бяха отдавна избледнели, жълтото, червеното и черното се сливаха в избеляло сиво. Йероглифите отдолу бяха стари и изглеждаха разкривени. Върховният съдия се взря в документа разочарован — беше само изображение на фараон, нагласен с короната и царските знаци, а текстът отдолу бе благочестиво приветствие на възхвала.

— Това ли е ръкописът, за който се предполагаше, че е откраднат от Пепи?

— Да, господарю. Прегледах го внимателно. В него няма нищо изключително. Не знам дори и кой е фараонът. Очевидно е някой много древен владетел, но определено не е от династията на Скорпионите.

— В такъв случай каква е причината да го скрият и да изглежда така, сякаш Пепи го е откраднал? — попита Амеротке.

— Защото е доста ценен — отвърна Калив — за колекционерите на любопитни неща. Могат да бъдат взети добри пари за него. Освен това — библиотекарят се усмихна — се натъкнах на още два ръкописа, които не бяха на местата си.