Пол Дохърти - Възходът на Атон

— Колесници — прецени Хоремхеб.

— Не, само една е — извика Джарка и свали лъка.

Отдъхнахме си, когато в колесницата видяхме Майа с развени от вятъра пищни роби. До него имаше още някого — в кожен шлем, препасан меч и къса, набрана кожена пола. Когато наближиха, познах Собек. С рязък завой той успя да спре конете едва на метър-два от нас. Майа слезе, а Собек направо скочи от колесницата и тръгна към нас, сваляйки шлема си. Ухили се при вида на зяпналите го от изненада. Хоремхеб го разпозна първи, а Рамзес отсече сухо, поглеждайки ме с крайчеца на окото си:

— Мислех, че си умрял в Червените земи, макар и да имахме едно наум…

Собек взе меха с вода, който му предложих. Подаде го първо на Майа, след което намокри лицето и гърдите си, вдигна го и загълта жадно. Не се бе променил особено много: лицето му бе поотслабнало и се виждаха още няколко нови белега по гърдите и ръцете му. Майа застана до него с ослепителна усмивка.

— Е, и? — примигна Собек към слънцето. — Приятел ли съм, или враг? Ще ме държите ли на този пек, както постъпва Ехнатон с дошлите при него пратеници, или ще ме поканите на сянка с един от тези чудно ухаещи пъдпъдъци и чаша вино?

— Бих могъл да ти взема главата — подразни го Рамзес. — Все още има награда за нея.

— Не става, Рамзес. Би могъл да се опиташ, но след миг ще си мъртъв.

— Само се пошегувах — ухили се Рамзес.

— А аз — не. Е? Приятел или враг?

— Винаги приятел — мина напред Хоремхеб и му стисна ръката, последван от останалите.

— Маху, пак си се събрал със странна компания — рече ми тихо Собек, когато дойде моят ред. — Липсваше ми в Тива — и ме целуна по бузите.

— Реших, че ще е най-добре — започна Майа, когато накрая седнахме около огъня, поделяйки си месото и виното, — ако Собек… Ами ако го видим отново. Казах му за Мерире…

— Е, който е бил светец, ще си остане светец — бе коментарът на Собек.

Известно време прекарахме в спомени за Големия дом и за нощта, когато Хоремхеб загуби джуджето си. Собек ни напомни за Уени и предложи да пием за него.

— Нали знаеш, че бе убит? — погледна към мен Собек. — Маху, и двамата знаем, че Уени бе убит.

— И аз се усъмних — обади се Хюйи, — че такъв стар воин се е удавил в някаква си локва…

— Уби го Ехнатон — продължи спокойно Собек, — вероятно с благословията на майка си.

— Също както Хотеп се опита да очисти всинца ни — добавих аз.

— Какво? — изреваха всички в един глас.

Съобщих им за предишните си подозрения и за последното признание на Хотеп, а Хоремхеб и Рамзес потвърдиха някои части от моя разказ.

— Така, така, така — пресуши на един дъх чашата си Собек, грабна меха с вино и я напълни догоре.

— Собек, защо дойде? — попита Рамзес. — Обзалагам се, че не само за да видиш пак физиономиите ни?

Собек избягна прекия отговор. Започна да усуква, че се препитава като търговец и бил дошъл само заради настояванията на Майа, а накрая попита дали искаме чедата на Кап да бъдат отново заедно. Известно време продължи да парира въпросите ни, дразнейки ни с контравъпроси. Но когато се нахранихме, приседна по-удобно, отхапа резенче пъпеш и запита:

— Сигурни ли сте, че на всинца ви може да се вярва?

— Ако някой от нас беше издайник — отговори му Хоремхеб, — щеше да си го разбрал досега.

— В Тива цари голяма тревога — продължи Собек.

— Знаем — поде Хюйи, — и не само в Тива, а и в Мемфис, Абидос и Делтата, да не говорим за войната между съюзниците ни в Ханаан. Хетите струпват военни части по границата. Разбрали са, че Египет не защитава с предишната жар интересите си в Синай.

— Да, вълненията са неоспорими — потвърди Собек, — но има още нещо. Маху, чувал ли си за сехметите?

— О, да. Извършиха редица убийства в Тива. Професионалисти са, обикновено действат с нож или с отрова, но поразяват и от разстояние с лък и уреждат съмнителни нещастни случаи. И винаги оставят опознавателен знак: малък амулет на богинята Сехмет.

— Колко точно и изчерпателно! — ухили се Собек. — В Тива имам познати… Ами това са мъже и жени, които гледат да си нямат вземане-даване с хората на Маху — спря, докато стихна общият смях. — Ушите им са отворени за всички клюки и слухове. И сега, пак според тях, някой търси усилено сехметите. Очевидно — кимна ми той с усмивка — поръчката, която ще им възложат, няма да е на територията на Тива…

— Значи, ако вече са наети, предстои да извършат кървавото си дело в Града на Атон? — попитах.

— Умни ми Павиане! — ухили се Собек. — Да. Със сигурност са набелязали или някого от вас, или всинца ви, или пък някого от Царския кръг…