Пол Дохърти: Отровителят от Птах

Амеротке чу ридание от една от килиите и отново се върна по коридора до нея. Минакт бе изпил своята чаша и бе легнал на земята като дете с ръце под лицето, втренчил поглед във вратата. Мериет пиеше в момента. Амеротке отстъпи, затвори очи и замърмори кратка молитва. Той познаваше ефекта на тази отрова. Вкочаняване на краката, което щеше да обхване цялото тяло. Осъденият щеше да заспи и тихичко да премине в смъртта.

Не след дълго един от стражите извика:

— Свърши се…

В Древността отровите са били много по-опасни и смъртоносни, защото властите не са разполагали с нужните техники, с които да ги изследват и анализират. Едва през XIX в. са въведени клиничните тестове за установяване на ефекта от арсеника. Книгата на А. Влайт „Отровите: техният ефект и установяването им“ (Лондон, 1920) е една от най-увлекателните студии, макар и доста закъсняла. В древността на отровите се е гледало със същия ужас, с който ние гледаме на химическото и биологическото оръжие днес. Много от разказите в моята история са базирани на истински събития. През V век пр.Хр. Ксенофонт описва опустошителния ефект на отровен мед от района на Черно море. Плиний Стари също говори за този „луд мед“. Най-известен пример за изкусен отровител е Митридад Понтийски, който е живял през I век пр.Хр. Той е имал достъп до тайни ръкописи от Индия и други места и станал такъв експерт, че дори се опитал да произведе териак, панацея, така наречения антидот на всички отрови. Лапис лазули бил използван както за украса, така и за да осигури на хората по-здраво и по-стабилно сцепление на ходилата при стъпване по блестящи, излъскани подове. Натрошеният син камък (от серен произход) бил смесван със златен прах, който му придавал особен блясък.

Интересът към заниманията с отровите бил нещо обичайно за Египет, както и за Китай и цивилизациите в Индийската долина. Терористите отровители са феномен не само на модерните времена. Латинският писател Дио Касий споменава за епидемия от произведена от човека изкуствена отрова — хората били убождани на улицата със специално намазани с нея игли. Флората и фауната на Древен Египет, буйната и тучна джунгла на юг са го превърнали във водещ център на събирането и дестилацията на препарати и прахове, които са били не по-малко отровни от модерните токсини.

© 2007 Пол Дохърти

© 2009 Жана Тотева, превод от английски

Paul C. Doherty

The Poisoner of Ptah, 2007

Сканиране, разпознаване и корекция: Xesiona

Корекция: Dave, 2010 г.

Издание:

Пол Дохърти. Отровителят от Птах

Английска, първо издание

ИК „Труд“, 2009 г.

ISBN: 954–528–892–2

Свалено от „Моята библиотека“ (http://chitanka.info/text/17668)

Последна редакция: 2010-10-23 20:00:00

Птах — бог-творец, създател на света и човека според някои направления на египетската митология; храмът му е заемал едно от централните места в сложната религиозна система на Древен Египет. — Б.пр.

Съсловието на писарите в египетската йерархия е високопоставено. Те са не просто грамотни хора, а административни служители, важни чиновници, организатори и пр. в храмовете и в двореца. В термините на съвременността длъжността главен писар би могла да се изрази като главен секретар. — Б.пр.

Куш — държава, която се е намирала в днешен Централен Судан, известна още като Нубия. — Б.пр.

Бог на войната, разрушението и хаоса, често и на подземния свят. — Б.пр.

Смятан за първия фараон на Египет, с което е поставено началото на божествения статут на фараонската институция. — Б.пр.

Като в този период започват да свързват Озирис с Ра. — Б.пр.

Некбет е богиня-лешояд в древноегипетската митология — Б.пр.

Подземният свят на мъртвите в египетската митология, до който се пътува благополучно само ако бъдат изпълнени множество ритуали, включително мумифициране, балсамиране, молитви и жертвоприношения. — Б.пр.

Четвърти ном в Горен Египет със столица Тива. — Б.пр.

В епохата на Хатусу парите все още не са въведени в обращение, златото и среброто имат разменен еквивалент, но под формата на слитъци, парчета, зърна и тел от самороден метал. — Б.пр.

Храмова танцьорка и певица, взимаща участие не само в увеселителни празненства, а и в различни жречески ритуали. — Б.пр.