Пол Дохърти: Звънарят от Оксфорд

— Хайде, риж негоднико! — извика той. — Обеси ме или ме пусни!

Корбет доближи коня си.

— Бозо Девърел, ти си престъпник, разбойник, крадец и убиец! Намираме те за виновен и те осъждаме на смърт чрез обесване!

— Върви по дяволите! — отвърна Бозо.

Корбет прекара пръсти през косата си и погледна към селския свещеник отец Люк, който стоеше до бесилото.

— Опрости ли го, отче?

— Отказа да се изповяда — отвърна свещеникът, чиито сурови очи блестяха от гняв на прашното му лице.

Отец Люк погледна към господаря на имението — мургаво, гладко избръснато лице, черна коса, прошарена със сиви кичури, остър нос над тънки устни. Взря се в очите му — познаваше Корбет. Под суровата му външност се криеше меко сърце.

— Нали няма да го помилваш, сър Хю? — прошепна той. — Или да смекчиш наказанието му? — После сграбчи юздите и придърпа дорестия кон на Корбет. — Убил е две жени — изсъска свещеникът. — Насилил ги, а после ги разпрал от гърлото чак до слабините, сякаш са пилета.

Корбет кимна и преглътна с мъка.

— И това е само началото — продължи отец Люк безмилостно. — Убил е и други хора. — Той посочи неколцината селяни, които се бяха събрали призори, за да присъстват на кралското правосъдие. — Ако проявиш милост — заяви свещеникът, сложил ръка на коляното на Корбет и драматично махна към гората, — всеки разбойник ще реши, че може да вилнее безнаказано. — Очите на отец Люк се насълзиха. — Не искам да погребвам още енориаши. Не искам да казвам на съпрузи, бащи и любими, че жените им са били насилени, преди да им прережат гърлата! Обеси го!

— Толкова много ли искаш живота му? — попита Корбет, без да откъсва поглед от очите на Бозо.

— Бог го иска. — Отец Люк се обърна към разбойника. — Готов ли си да умреш, Бозо?

Разбойникът се изкашля, отметна глава и се изплю в лицето на свещеника. Ранулф смушка коня си и се приближи до него.

— Колко души си убил, Бозо?

— Повече, отколкото някога ще узнаете. — Очите на Девърел отново се насочиха към Корбет. — Жалко, че си беше у дома, господарю! Иначе щях да посетя и твоята русокоса жена!

Корбет погледна селяните с мрачни загорели лица и прислужниците си, които стояха малко встрани от тях. Извади меча си и го вдигна, стиснал здраво дръжката.

— Аз, сър Хю Корбет, верен служител на краля и господар на имението Лейтън, с властта, дадена ми от Короната осъждам теб, Бозо Девърел, на незабавно обесване заради многобройните ти и ужасни престъпления — убийства, насилия и кражби.

Когато Корбет произнесе смъртната присъда, на кръстопътя се възцари необичайна тишина; дори птиците в дърветата и враните, които кръжаха над бесилото, замлъкнаха. Корбет погледна свещеника.

— Отче, прочети молитва. Ранулф, обеси го!

Корбет обърна коня си и препусна назад по пътя, където зачака зад малката горичка на завоя. Чу скърцането на колелата, последвано от одобрителен шепот.

— Боже, смили се над него! — прошепна той.

Как мразеше бесенето! Знаеше, че Бозо трябва да умре, но това пробуждаше у него спомени — подгизналите от дъжд шотландски гори с увиснали по дърветата трупове, когато войските на Едуард преследваха въстаниците на Уолъс 1 1 Сър Уилям Уолъс (1270–1305 г.) води съпротивата на шотландците срещу опитите на крал Едуард I да наложи английското владичество в Шотландия по време на борбите между местната аристокрация за унаследяване на престола. Разбива английските войски при Стърлинг през 1257 г. Получава рицарско звание и правото да управлява страната като регент от името на законния крал Джон Балиол. Войските му са разбити от по-съвременно оборудваната войска на Едуард I при Фолкърк. Впоследствие бива предаден, осъден на смърт като изменник и екзекутиран в Лондон. — Бел.ред. ; нивята, обгърнати в пламъци; селата, забулени с тежък, плътен дим; кладенците, препълнени с трупове; жени и деца, умиращи в канавките.

— Слава Богу! — въздъхна Корбет. — Слава Богу, че не съм там!

— Свърши се.

Корбет отвори очи и видя Ранулф-ат-Нюгейт. Дългата му червена коса беше скрита под качулката, лицето му беше бледо и мрачно, макар в зелените му очи да се четеше задоволство от добре свършената работа.

— Свършено е, господарю. Бозо отиде в ада. Отец Люк е доволен, както и останалите селяни. — Ранулф се изправи и погледна през надвисналите клонки. — До довечера новините ще се разпространят из цял Епинг. Останалите главорези ще разберат, че не трябва да се мяркат тук. Ще спазиш ли обещанието си, сър?