Пол Дохърти - Стрелецът демон

— Това са лъжи! Кой ги разпространява?

— След малко ще стигнем и до това. — Едуард отново му подаде чашата си. — Казвам ти го само от приятелски чувства.

Дьо Краон взе чашата.

— Толкова съм възмутен от тези злобни клюки — продължи кралят, наслаждавайки се на ситуацията, — че възнамерявам да пиша до Светия отец и до всички короновани глави в Европа, за да ги разубедя.

Дьо Краон се задави и изплю виното. Едуард скочи, дръпна чашата и го потупа силно по гърба.

— Кларетът е доста силен — каза той. — Най-хубавият, който се прави в моята — той наблегна на думата — провинция Гаскония.

— Не е нужно — кашляйки каза дьо Краон. — Моля те, господарю, това не е нужно. Ако напишеш тези писма, слуховете само ще се разнесат още повече.

— Не бях помислил за това! — призна Едуард, връщайки се на мястото си. — Но това са ужасни лъжи. Искам да кажа, ако френският крал се ожени за фландърска принцеса или се опита да оглави Ордена на тамплиерите, който притежава имения, земи и съкровища из цяла Европа, Англия и нейните съюзници ще приемат това за обявяване на война. Мирният договор ще бъде анулиран и няма да има брак между сина ми и принцеса Изабела.

— Твое величество прави прибързани заключения!

— Но ти не искаш да напиша тези писма? Искаш нещата да си останат между нас?

— Разбира се, господарю. Но ще ми кажеш ли откъде си чул тези нелепи слухове?

— В подходящ момент. — Едуард се изправи на стола. — Та както казах — махна той с ръка, — в този брачен договор има няколко неуредени точки.

— Твое величество?

— Искам зестрата да бъде удвоена — шестстотин хиляди лири.

Дьо Краон пребледня.

— При тези обстоятелства мисля, че е възможно — заекна той.

— Чудесно! Искам и уверението на скъпия ми брат, че ще прекрати всякаква помощ за бунтовниците в Шотландия!

— Споразумяхме се.

— Искам и потвърждението му, че херцогство Гаскония и град Бордо ще бъдат признати за владение на английската корона.

— Така ще бъде.

Едуард разпери ръце.

— Тогава всичко е наред.

— Няма ли нищо друго? — със съмнение попита дьо Краон.

Кралят стисна устни и поклати глава.

— Господарят ми, кралят на Франция, ще приеме тези условия, но какви гаранции имаме, че зловредните слухове няма да се разпространят?

— Изпратих Хю Корбет в Ашдаун — отвърна Едуард. — Той знае за тях, но се закле да пази тайна. Познаваш лейди Маделин Фицалан, нали?

— Природената сестра на лорд Хенри, игуменката на манастира „Света Хавизия“?

— Същата.

— Дръзка жена — каза дьо Краон. — Чух слухове, че…

— Верни са, сеньор Амори. Лейди Маделин е заплаха за приятелството между нашите две кралства. Чула онези злостни слухове от Кантроне и ги разказала на брат си. Само тя знае подробностите. — Едуард махна с ръка. — Времето, мястото и т.н. Отказала да ги сподели със сър Хю. Мислим, че тя е първопричината клюките да стигнат до брат й. Освен това — усмихна се Едуард, — сега тя е единственият оцелял от онази нечестива тройка! Смятам, че е убила Фицалан и Кантроне, за да може само тя да се възползва от тези слухове.

— Значи не са били крадци?

— Не, дьо Краон.

— И какво ще правим, господарю?

Едуард забеляза, че въпросът е зададен в множествено число.

— Да, Амори, какво ще правим? — Той вдигна ръка. — Преди да заминеш за Дувър, ще се закълна в това, което ти обещах днес.

— В Светото писание ли? — попита дьо Краон.

— В Светото писание — потвърди Едуард. Той вдигна чашата, после си спомни, че французинът бе изплюл виното си в нея, когато се задави и я остави настрани. — Тази вечер, можеш да преспиш тук, Амори, за да присъстваш на пиршеството довечера. Ще чуеш един невероятен хор. Научих го да пее чудесен химн. Ще хапнем печено говеждо и ще се закълнем във вечно приятелство.

— Ами лейди Маделин Фицалан? — настоя Амори.

— О, да, ще ми напишеш писмо, в което изказваш съболезнованията си по повод смъртта на брат й и молиш…

Лицето на дьо Краон засия.

— Лейди Маделин Фицалан да ни придружи във Франция, за да може господарят ми лично да й изкаже съболезнованията си?

— Амори! Амори! — Едуард се приведе над масата и го стисна силно за рамото. — Не можеш да си представиш колко са ми приятни нашите разговори.

— Пътуването по море — замислено каза дьо Краон, разтривайки изтръпналото си рамо — може да бъде много опасно.

— Ако нещо се случи с лейди Маделин — отвърна кралят, — няма да държа теб или господаря ти отговорни.

Дьо Краон се поклони.