Пол Дохърти - Имперски убийства

Елена кимна:

— Тя беше разследвана. На никого не се позволява да приближи императорските покои без пропуск. Стражите помнят хората, които са влизали и излизали. Някои от тях познавали, други не. Но определено си спомнят как Сабина пристигнала в носилка. И обърни внимание на това, мишленце, спомнят си и друга жена, красива и забулена, от която се носело благовоние. Стражите са видели как е дошла, но не и как си тръгва.

— Тя би могла да е убиецът! — предположи Клавдия.

— Но ако убиецът е тази жена — заяви Елена, — единственият начин да излезе, е да се промъкне през прозореца и да прекоси градината, а там също патрулират стражи. — Августата сухо сви рамене. — През онази нощ нямаше тревога, а сега разполагаме и с това. — Тя й подаде свитъка. Ръкописните букви бяха едри, добре оформени.

— Цитати? — попита Клавдия.

— Прочети ги, мишле!

— Първият е от Салустий 52 52 Гай Салустий Крисп (86 — 35 г.пр.Хр.) — римски историк и общественик. Особено известни са трудовете му „Срещу Цицерон“, „Югуртинската война“ и „Истории“. — Бел.прев. : „Това, че си смутил мира, само по себе си изглежда голямо възнаграждение.“

— А вторият?

— От същия автор, от книгата му за Югурта: „Всяка война започва лесно, но трудно се спира. Нейното начало и край не се контролират от един и същи човек.“ — Клавдия отдалечи от очите си пергамента, опитвайки да улови светлината от маслената лампа. — Останалите са из „Сатири“ от Ювенал.

— Знам какво гласят! — Елена се облегна назад в креслото си. — Първият е: „Всичко в Рим си има цена“. Вторият: „Кой ще пази пазачите?“. Всеки от тях може да се разглежда като предупреждение към мен.

— Може би показват мисленето на убиеца! — съгласи се Клавдия. — Тези цитати от Салустий за създаването на хаос заради самия хаос, както и думите, че не онзи, който започва войната, я завършва.

— А епиграмите на Ювенал? — продължи Елена.

— Те не са заплашителни. Писателят казва, че всичко в Рим може да се купи. По-скоро е намек за стражите ти.

— Съвсем близо до истината! — съгласи се Елена и си взе обратно листа. — Пергаментът е бил предаден късно този следобед. Сикарият не е мъртъв. Или ако е, някой го е наследил. Разбираш ли, последният цитат „Кой ще пази пазачите?“ е въпросът, който зададох на мъжа, когото мислех за сикария. Той седеше, смееше се заедно с мен и ми предложи услугите си. — Тя махна с ръка: — Разбира се, престорих се, че ги приемам. Преди да го отпратя, пак му зададох въпроса: как бих могла да му се доверя? „Кой ще пази пазачите?“ — Тя замълча. — Какво мислиш, мишле?

— Мисля, че сикарият не е бил убит. Той или тя е изпратил друг вместо себе си, за да разбере какво в действителност става. Лесно е било да подкупи някого да се престори, че той е сикарият; гарантирал му е, че за него няма да има никаква опасност. И че дори би могъл да спечели покровителството и благоразположението на някои от римските управници. Всъщност, твое величество, ако ти не беше убила този подставен човек, сикарият сам щеше го стори.

— Своята маша? — попита Елена.

— По-скоро своята маска, твое величество. Сикарият е съвършен убиец, ловък и хитър. От една страна той ще иска да се срещне с теб, но от друга ще се притеснява от новата власт в Рим — Клавдия отмести поглед. — Онези, които са на власт, имат нужда от хора като сикария.

— Обаче хитрата лисица не ми повярва и изпрати друг — засмя се Елена. — Сега се е върнал, за да си отмъсти. Но защо не удари направо мен? Защо избира жертвите си от дома на Домацила?

— Има нещо още по-важно, твое величество! — Клавдия не обърна внимание на знака да внимава, който Анастасий направи с ръка. — Как този сикарий успява да получи императорски пропуски? На него му е бил нужен пропуск, за да влезе в личните покои на императора и да убие Сабина.

— Печатите се пазят от писари, свещеници, високопоставени чиновници — отвърна Елена. — Тук неминуемо има предатели. Хора, които са готови да продават пропуски за пари!

Анастасий потупа Клавдия по рамото, за да го погледне. После бързо започна да движи ръце. Клавдия знаеше защо: Анастасий чуваше много добре и обикновено общуваше писмено с господарката си. Въпреки това, Елена беше хитра; с течение на годините сама беше научила нещо от уменията му. Но пръстите му бяха толкова бързи, че Клавдия няколко пъти го помоли да повтори някои жестове.

— За какво е тази тревога, мишлето ми? — повелително запита Елена. — Твоят пазач изглежда по-възбуден от теб!