Робърт Дохърти - Зона 51 - Началото

Нейбингър прочете една кратка молитва за компютъра с чиято помощ можеше да прескача за отрицателно време от една тема на друга, и пое по дирите на последната информация.

Теософското общество било основано през 1875 г. в Ню Йорк от Елена Блаватска 12 12 Елена Блаватска (1831–1891) — руска писателка и теософ. Под влияние индийската философия основава през 1875 г. в Ню Йорк Теософското общество. Мистичната му доктрина е повлияна от будизма и др. източни учения, които се преплитат с окултизъм и неортодоксално християнство. (Б.пр.) . Според нея обитателите на Атлантида — или Туле, както я наричали нацистите — олицетворявали Четвъртата раса, единствената истинска човешка раса, което, разбира се, било много привлекателно за тяхната арийска теория. На външен вид хората от Туле наподобявали каменните статуи, открити по бреговете на Великденските острови.

Нейбингър зарови пръсти в брадата си. Откъде, по дяволите, й е хрумнало това? Споходи го усещането, че е тръгнал по лъжлива следа, но въпреки всичко продължи да чете.

Като основна причина за изчезването на Четвъртата раса — атлантите или тулеаните — се сочеше кръстосването й с по-низши същества. Изводът, побързали да вметнат нацистите, е, че трябва да се съхранява чистотата на превъзхождащата раса.

Значи фашистите са се интересували от Атлантида? Но какво общо има това с Древния Египет?

Професорът се облегна назад уморено и затвори очи, опитвайки се да подреди късчетата от информация в една обща картина.

Защо нацистите са унищожили книгата и каква е била съдбата на Себотендорф? На пръв поглед нямаше каквато и да било пряка връзка с разказа на Каджи, ако се изключеше думата „Туле“, изписана върху острието на камата, но Нейбингър бе привикнал към подобни интелектуални загадки и не се предаваше лесно. Може би зад завесата се криеше много повече, отколкото изглеждаше на пръв поглед.

Нейбингър потърка очи и зачете отново откъса от книгата. Едно от възможните обяснения за конфискуването й бе, че Хитлер е искал последователите му да си мислят, че той, а не Себотендорф или някой друг, е авторът на тези идеи.

Нейбингър реши да продължи още малко по тази следа. Ала по темата „Атлантида“ изникнаха грамадно количество отпратки — над хиляда. Значи не само германците са се интересували от изчезналия континент. Той прегледа първите двадесетина и избра една статия, която му се стори подходяща за начало.

Атлантида все още се смяташе за митична страна, споменавана в оригинални източници единствено от Платон. Повечето историци бяха на мнение, че Платон е създал Атлантида като метафора, литературно средство за изразяване на възгледите си. Онези, които вярваха в съществуването на Атлантида, се разделяха в зависимост от твърденията си за местоположението й. Според едни, тя е била остров в Средиземно море, унищожен при мощно вулканично изригване. Група океанолози дори изследвала кратера на вулкана Санторини за следи от изчезналия континент. Други я поставяха в самия център на Атлантическия океан. Споменаваха се Азорските острови — Езерото на седемте града на остров Сан Мигел изпълваше кратера на угаснал вулкан. Смяташе се, че главният град на Атлантида лежи на дъното на това езеро.

Нейбингър продължи надолу, пропускайки няколко статии, в търсене на най-последните разработки. Откритите само преди няколко години грамадни издялани камъни, недалеч от бреговете на остров Бимини, на Бахамите, бяха предизвикали истински фурор, ала все още нямаше достоверно обяснение за това чие дело са. Тази информация му се стори позната. Ами да, миналата година, на една конференция имаше изказване на учен от този район. Ако не го лъжеше паметта, върху камъните имаше и надписи със стари руни, които не можели да бъдат разчетени.

Нейбингър постави куфарчето си на масата, непосредствено до компютъра и взе да тършува из него. Някъде вътре трябваше да лежи папка с документи — носеше я винаги със себе си, когато заминаваше на експедиция. По-важното бе, че заедно с документацията, вътре бяха събрани всички визитни картички на хора, с които се е срещал по какъвто и да било повод. Не след дълго я откри — Хелън Слейтър, жената от Бимини, която бе говорила на конференцията. Извади визитката и я прибра в джоба на сакото си.

Направи разпечатка на статията и премина към следващата. Тя бе посветена на един американски конгресмен от миналия век на име Игнатиус Донели, автор на книга, превърнала се в бестселър за времето си — „Атлантида — един свят преди потопа“. Донели градеше хипотезите си върху приликите между предколумбовите цивилизации в Америка и Египет. Нейбингър изпита чувството, сякаш чете началото на собствените си, непубликувани разработки върху старите руни. И двете култури са строяли пирамиди, познавали са балсамирането, 365-дневния календар и в митовете им се споменавал унищожителен потоп. През следващите десетилетия теорията на Донели и неговите последователи срещнала яростна критика, същата, каквато вероятно биха предизвикали публикациите на Нейбингър.