Кристина Дод - Вещицата

Здесь есть возможность читать онлайн «Кристина Дод - Вещицата» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию без сокращений). В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Жанр: Классическая проза, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Вещицата: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Вещицата»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

ДАМА, ОГРАДЕНА С ТАЙНСТВЕНОСТ
Къде е била досега? Слуховете за лейди Алана — красивата и тайнствена наследница на имението Фионауей кръстосват страната. Излязла от анонимност, тя намира любимото си владение управлявано от опасно привлекателен ангричанин.
ПРИВЛЕКАТЕЛНИЯТ ДЖЕНТЪЛМЕН
Йън Фейърчайлд от години копнее за Фионауей. Но може да осигури правата си над имението само ако се ожени за тайнствената Алана. Тя обаче — с нож, опрян в гърлото му — настоява да опразни къщата…

Вещицата — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Вещицата», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Тя заровичка сред китките изсъхнали билки, окачени на тавана, дръпна една, при което я посипаха сухи листа, стри малко между дланите си и помириса замислено.

— Въобразяваш си, че когато старият господин Феърчайлд умре, ти ще бъдеш господарят, нали?

— Да, аз ще бъда следващият господар.

Опита се да се пребори с примитивното желание, но то се надигаше като вълна. Копнееше баща му да е мъртъв. Мечтаеше за деня, когато ще се освободи от присмеха, от жестокостта, от огорченията на Лезли.

И тогава… Тогава Фионауей ще бъде негово.

Сякаш прочела мислите му, старицата попита:

— Ами добрата и сладка лейди Алана?

В гласа й се прокрадна тъга, която той така и не разбра.

— Лейди Алана ли? — Внимателно изучи ноктите на ръцете си. — Тя няма никакво значение.

— Нима? — Странното й напрежение се засили. — Нима селяните не говорят? Рибарите не са ли ти разказвали? Прислужниците не са ли споменавали нещо през сълзи?

Беше права. Хората във Фионауей мечтаеха и желаеха появата на господарката си и сякаш се надяваха, че като разказват за нея, ще я върнат при себе си. И като че ли вярваха, че той е в състояние да им я даде. Че има силата да поправи стореното зло. Именно той, Иън, отгледан наполовина като Феърчайлд и белязан с неговото наследство.

— Не си ли виждал призрака? — прошепна старицата.

Не, не беше виждал нейния призрак. Бе видял самата нея. Разполагаше с белега на врата си като доказателство. Появи се в спалнята му, присмя му се, заплаши го и беше готова да го убие… И защо? Защото си искаше наследството.

Иън нямаше представа къде се крие лейди Алана. Знаеше само, че тя е заплаха за него и за тези земи, които запълват празнината в душата му.

Старицата прочете мислите му и ги изрече на глас с обезпокоителна прецизност:

— Тя е жива.

— И какво от това! Изоставила е наследството си, нали?

— Не! Ако знаеше само защо си тръгна…

— Кажи ми! Кой накара това момиче да побегне?

Вещицата навря грозното си лице в неговото и той усети аромата на мента.

— Баща ти, господин Феърчайлд. Твоят баща.

— Не ме наричай господин Феърчайлд. Аз съм Иън.

Тя се върна в тъмния ъгъл и постави ментата обратно върху полицата.

— И лейди Алана не желаеше да носи това име. — Взе отново хавана и с изненада се взря във вече счуканите листа — изглежда не си спомняше кога го е сторила. — Баща ти обяви, че ще я направи своя съпруга.

Иън едва прикри смайването си.

— Лезли? Искал е да се ожени за лейди Алана?

— Тя е наследницата. — Заприбира съдържанието на хавана в кожена торбичка, но разсипа част от прахта. Ръцете й трепереха и тя се загледа в тях сякаш бяха чужди. — Като неин съпруг щеше да има пълен контрол над богатството й.

— Но той беше… е… неин опекун. Така че е упражнявал пълен контрол над състоянието й.

— Но тя не го уважаваше и все му го показваше. Нейните хора последваха примера й и господин Феърчайлд откри, че губи влияние. Затова си помисли, че ако я отведе в леглото си…

Дори тази грозна старица потреперваше от отвращение при мисълта за Лезли, но Иън я разбираше. Нещо в баща му действаше отблъскващо; и то се засилваше с годините.

— На колко беше тя?

— Лезли пристигна в навечерието на шестнадесетия й рожден ден — година след смъртта на баща й. Щеше да се ожени за нея на седемнадесетия й рожден ден.

Той нарочно се наведе напред.

— Но нея я няма вече четири години.

— Да, четири години.

Бавно се облегна назад, опирайки лакти върху масата, за да си придаде нехаен вид.

— Четири години…

Както и да го смяташе, седемнадесет плюс четири правеше двадесет и едно.

— Благородната лейди Алана обяви намерението си да откаже на господин Феърчайлд пред олтара, затова той искаше да си подсигури съгласието й. — Вещицата очевидно не следеше хода на мисълта му.

Все още замаян от мисълта, че лейди Алана съвсем скоро ще бъде пълнолетна, той се постара да разбере какво всъщност му казва старицата.

— Изнасили ли я?

— Не… съвсем. — Усмихна се ехидно. Едва ли щеше да се представи добре.

Беше готов да се обзаложи, че лейди Алана скоро ще се появи от укритието си и ще изхвърли всички Феърчайлд от земите си, а Иън няма да може да стори нищо, за да я спре.

— И това ли е твое дело, бабо? — подигра я той, бесен от развоя на събитията.

Първо се смая, но после го дари с истинска усмивка.

— Прав си.

Тя не лъжеше. Иън преметна крак върху крак.

— Това няма да ти помогне, синко, ако вещицата на Фионауей реши да те лиши от семейните ти ябълки.

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Вещицата»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Вещицата» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


Кристина Додд - Роковой бал
Кристина Додд
libcat.ru: книга без обложки
Кристина Додд
libcat.ru: книга без обложки
Кристина Додд
Кристина Дод - Вълнуващи нощи
Кристина Дод
libcat.ru: книга без обложки
Кристина Додд
libcat.ru: книга без обложки
Кристина Додд
Кристина Додд - Непокорная невеста
Кристина Додд
Кристина Додд - Мой верный рыцарь
Кристина Додд
Отзывы о книге «Вещицата»

Обсуждение, отзывы о книге «Вещицата» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.

x