Кристина Дод - Вещицата

— Господарят на Фионауей се нуждае от помощ!

— Едва ли има човек, който по-малко да заслужава помощ от него — промълви старицата с хриптящ глас.

Иън я дари със суров властен поглед. Вещицата не откъсна очи от неговите и дори не трепна.

— И защо трябва да постъпя според желанието на Иън Феърчайлд?

Значи знае кой е.

— Нищо чудно да си чула мълвите за мен. Това вече е причина да ми се подчиниш.

— Мълви! — Изсумтя го презрително. — Мълви! — Постави паницата върху износената маса. — Яж!

Не би трябвало да я послуша. Ала поради постоянните грижи за Лезли през последната седмица Иън успяваше да хапне само по някоя хапка, и то от време на време. Затова и ароматът от яденето го изкуши. Свали кожените си ръкавици за езда, остави ги на масата, седна и взе лъжицата. Внимателно я потопи.

Яхния? Приличаше на яхния.

Тя стоеше в сенките в ъгъла, със скръстени на корема ръце.

— Яж! И стани мой роб завинаги!

Както правеше още като дете, той насочи поглед към нея и замъгли зрението си. Виждаше по-ясно, когато се вторачваше отвъд физическото. Сега разбра, че тази жена лъже. С всеки свой дъх и с всяко свое движение тя лъжеше.

Но по-важното бе, че нямаше никакво намерение да го отрови.

— Или хапни заради самия себе си. Толкова си слаб и изгладнял. Не е много приятно да си в една стая с вълк.

Опита яхнията, обилно подправена с треви и чесън. Кусна втори път и се убеди в едно — щеше да е добре тази вещица да надзирава приготовлението на храната в имението, а не да се спотайва в къщурката си.

— Вкусно е!

Тя се усмихна и Иън се зачуди каква ли магия е сторила, за да запази всичките си зъби бели и здрави.

— Омагьосана е.

Взе от полицата нещо обвито в кърпа и му го подхвърли.

Иън го разви. Беше хляб. Отчупи парче, потопи го в соса и го сдъвка замислено. Деликатен, приятен вкус се разля по езика му.

Старицата взе чукало и хаван от полицата, отрупана с кесийки, буркани и изсушени листа. Притисна хавана към себе си и започна да трие.

Иън се засити, подбутна паницата настрана и огледа стаята. През прозорците надничаха рози. В средата на отсрещната стена стоеше фино резбован скрин. В единия край имаше плетено легло, покрито с хубави кожи. Едрата кафява котка с тъмни ивици дремеше върху едно слънчево петно. За момент тя отвори очи, изгледа го с презрение, протегна се и отново заспа.

Иън внимателно избърса уста с носната си кърпичка и се замечта колко добре би било, ако камериерът му го бе последвал при това пътуване, но английските прислужници са толкова придирчиви…

— Идваш във Фионауей с мен!

Старицата леко постави хавана на полицата и се приближи, за да вземе паницата от масата.

— Какво искаш да направя за господин Феърчайлд?

— Да облекчиш страданията му.

— А не желаеш ли да го излекувам? — Фокусира го с немигащ соколов поглед.

— Стига да можеш… Но Божията ръка тежи със страшна сила на главата му…

— По-скоро ръката на дявола. — Старицата докосна устни, сякаш съжаляваше за изблика си. — Знаеш ли какво ще направи Свети Петър на господин Феърчайлд, когато го види?

Иън подозираше, че се досеща, но почти не вярваше тя да прояви смелостта да му го каже.

— Ще му отвори вратата на ада. — Удари гърдите си с юмрук. — Баща ти е изчадие. Разпознавам го, защото самата аз съм зла до мозъка на костите си.

— Направо треперя от теб.

— И така трябва да бъде. — После осъзна, че я поднася и заплашително попита: — Не чу ли какво сторих на ковача?

— Кени Змиорката ли?

Тя вирна брадичка и потърка длани.

— Някога го наричаха Кени Козела.

— Чух тази история. — Престори се на видимо отегчен. — Това ли е най-лошото, което можеш да сториш?

Погледна го смаяно и се озъби:

— Мога така да пресуша мъжествените ти органи, че да се наложи да им вържеш червено вълнено конче, та да ги намираш!

Не удържа смеха си.

— Ще бъде забавно с теб. Идваш в имението!

Старата жена скри ръце под дългите ръкави на робата си. Не искаше да му се подчинява. Нямаше обаче желание и да спори.

— Добре. — Съгласи се навъсено. — Но защо търсиш помощ точно сега? Той е болен отдавна.

— Така е, но сега пищи, вижда несъществуващи неща… и е изплашен.

Тя се замисли и Иън разбра защо госпожа Армстронг му подсказа да дойде тук. Старицата може и да е зла, но все пак проявяваше интерес и това го утешаваше.

— Лекарят от Единбург твърди, че никога не е виждал такава агония. Дори ми остави шишенце лауданум с указания какво да правя, за да го облекча преди… края.