Кристина Дод - Вещицата

Потресен, Иън се вторачи в нея, преди смехът му неконтролируемо да бликне.

— Ш-ш-ш-т… — Нацупи устни като дете. — Какво толкова смешно има?

— Просто… — Отново прихна. — никога досега не съм срещал човек, който да вярва и на една думичка, изречена от баща ми. А сега един е готов да ме убие заради нещо казано от него.

— Ш-ш-ш-т… — Тя силно се изчерви и хвърли поглед към вратата. — Някой ще чуе.

Явно не обичаше да й се присмиват.

— Баща ми е най-големият лъжец на Британските острови — задъхвайки се произнесе той, — а ти му вярваш!

— Млъкни!

Веселието му мигом изчезна.

— За призрак доста се притесняваш да не те заловят. — Смехът прочисти гърдите му и го пооживи. С рязко движение я отблъсна от себе си. — А би трябвало да се притесняваш повече от мен.

Тя се катурна от леглото. Ножът излетя от ръката й, Иън отметна завивките и се изправи на колене.

— Ти си гол!

Погледна я от високо и се зачуди как въобще му бе минало през ума, че тази дребна и разрошена млада жена може да не е от плът и кръв. Звучеше съвсем като шокирана девица, а преди малко уж щеше да убива. Сега седеше на пода, с поли вдигнати до коленете и разкриващи много добре оформени прасци, без да сваля очи от набъбналата му ерекция.

— Ти си… Ти си…

— Възбуден? — Нямаше нищо против да се изфука, но оказал се толкова над нея, му се стори малко прекалено, затова пъргаво скочи от леглото. — Ти може и да претендираш, че си призрак, но аз не съм, и изпитвам всяко физическо желание, познато на мъжете.

— Просто съм изненадана, че един Феърчайлд има физически желания.

Ах тази присмехулна усмивка!

Ядосан се втурна към нея, но откри, че не е възстановил силите си. Коляното му се огъна и той се блъсна шумно в нощното шкафче.

Тя се отмести, претърколи се и се изправи, дори понечи да побегне към вратата.

— Никакви номера, малката. Ела тук веднага.

Хвана полата й и осъзна, че държи памучен парцал. Господи, това момиче в дрипи ли се обличаше?

Отново се спусна към нея, но тя грабна ножа и се извърна с лице към него.

— Ако ме приближиш, кълна се, ще го забия право в сърцето ти.

Не изглеждаше способна на хладнокръвно убийство, но в момента бе достатъчно изплашена и отчаяна, за да го стори, а и боравеше с ножа доста умело.

— Добре. — Разпери ръце, докато тя отстъпваше към вратата. — Нищо няма да предприема.

— И много правилно. — Хвана дръжката и я натисна. — Оставаш там, където си.

Понечи да прекрачи прага, но го погледна още веднъж и прикова очи в неговите.

Без да пророни и думичка, той й обеща: Ще те открия. Все някак ще те намеря.

Тя потрепери и изчезна.

Иън изруга, грабна халата си, със замах отвори вратата и погледна в коридора. Нищо!

Извика управителя на имението и икономката:

— Господин Армстронг! Госпожо Армстронг!

Влезе в големия салон. Цялата къща светна — прислугата наскача от леглата. Заотваряха се врати, заотекваха забързани стъпки. Иън зачака писък — знак, че някой я е видял, но долови само смаяни брътвежи. Ядосан, се провикна:

— Семейство Армстронг!

Управителят вече се носеше по коридора, пътьом нахлузвайки ризата през главата си.

— Господин Феърчайлд, какво има?

— Видях лейди Алана.

Госпожа Армстронг застана зад съпруга си с нощно боне и набързо наметната роба, а зад нея се наредиха и останалите прислужници, всеки навлякъл по нещо. Иън видя как си хвърлят многозначителни погледи.

— Беше в спалнята ми.

Стараеше се да звучи убедително. Въпреки това долавяше невярващо мърморене.

— Пиян е — обади се накрая някой.

— Сър, лейди Алана не е вече сред нас — подхвана Армстронг успокоително. — Днес видяхте портрета й и вероятно сте я сънували…

— Казвам ти, че беше там.

Иън вдигна парчето от полата й, но те продължаваха да го гледат неразбиращо.

— Значи е истина — обади се госпожа Армстронг. — Чудех се кога ли ще се върне.

Армстронг се извърна към съпругата си.

— Жено, тук няма никакъв призрак.

— А ако има… — Иън докосна врата си и им показа кръвта — …тя направи доста сполучлив опит да пререже гърлото ми.

Зад гърба си чу сепнато поемане на въздух и тежко тупване. Извърна се и видя баща си, проснат на пода. Докато се надвесваше над него, го чу да прошепва:

— Не я оставяйте да се върне за мен! Моля ви! Имайте милост и не я оставяйте да стигне до мен!

Огромен, неспокоен и непреодолим, океанът разкъсва западните брегове на Шотландия. Земята се врязва във водата и се опитва да сграбчи вечността, непрестанно обливана от пенливи вълни. Ветровете поемат солената вода и я отнасят към Шотландските планини, където мъглата забулва високите скали. Много пътници са се губили в тази мъгла и никога не са се връщали. Около димящи огньове от торф нощем се разказват истории за необикновени създания, които се забавляват като объркват случайно срещнатите странници. Истории за феи и елфи.