Кристина Дод - Вещицата

Иън кимна и прекоси салона, за да поздрави братовчедите — натрапници. Протегна ръка към Брайс и заговори с подчертан британски акцент:

— Иън Феърчайлд, сър. Добре дошли във Фионауей. Толкова е приятно да ти идват гости.

— Брайс Маклауд. — Пое ръката на Иън и жизнерадостно я разтърси. — Толкова е приятно човек да посети отново старата съборетина. Хич не се е променила от времето, което прекарах тук като дете.

Началните изстрели бяха дадени. Иън се представи като човек, който живее тук. Брайс се представи като човек, чието минало е преплетено с Фионауей. До този момент резултатът беше равен. Оглеждайки по-внимателно Брайс, Иън си даде сметка, че са почти връстници, еднакви на ръст и на тегло. Ала този Маклауд щеше да загуби. Както и Алана. Иън щеше да се погрижи това да стане.

По-младият брат прочисти гърлото си доста маниерно.

— Едуин Маклауд, на вашите услуги — обяви той и кимна. Иън също кимна и забеляза, че луничките на Едуин буквално сияят.

— Няма ли да пиете чай с мен? Армстронг, попитай госпожа Бриди дали е направила от своите великолепни кифлички.

Армстронг изпълняваше до съвършенство ролята си на предан прислужник.

— Да, господарю, госпожа Бриди е направила кифлички. Прави ги всеки ден, откакто споменахте, че ги харесвате.

Точка в моя полза, помисли си Иън, докато двамата с Брайс се настаняваха пред камината. Едуин предпочете да крачи неспокойно напред-назад сред столовете и масичките наоколо. Спираше от време на време и потропваше по дървената ламперия — нещо, което се стори крайно неприятно на Иън. Едва ли бе на повече от двадесет и пет години. Липсваше му всякакъв финес. Враг, който издава чувствата си.

Брайс, от своя страна, не демонстрираше нищо освен остра бдителност.

— Веднага след като узнах, че синът на господин Феърчайлд се е появил, пристигнах. В качеството си на владетел на Фионауей и представител на рода Маклауд сметнах за свой дълг да ви посрещна официално.

Брайс опъна крака към огъня и даде възможност на Иън да огледа високите му лъснати до блясък ботуши.

Този тип очевидно наскоро бе посещавал лондонски шивач, защото цялото му облекло бе безупречно и модно.

— Земевладелецът на клана? Наистина ли сте такъв? — Иън успя да вмъкне нотки на изненада. — Мислех, че лейди Алана е земевладелката?

Брайс се опита да се усмихне, но устните му по-скоро се изкривиха.

— Титлата по-подхожда на мъж. — Усмивката му стана злорада. — Колкото и да остане изненадан баща ви от това. Дочух, че е болен. Надявам се да не е сериозно.

Умира, но да бъда проклет, ако го пусна да си отиде, преди по някакъв начин да съм си осигурил мястото тук.

— Съвсем не.

— С него ли ще вечеряме?

Кой ви е канил на вечеря?

— Все още се възстановява след последното посещение на лекаря. Знаете какво изпитание е това. — Иън се наведе напред и облегна лакти на коленете си. Привидно искрено, както само той умееше, продължи: — Срам ме е да си призная, но не разбирам напълно шотландските закони. Бихте ли ми обяснили как така сте земевладелец на Фионауей?

Едуин спря да крачи и се озъби:

— То е толкова престижно, колкото всяка една английска благородническа титла.

— Разбира се, разбира се — съгласи се Иън. — Но все пак лейди Алана е наследила Фионауей.

— Титлата се полага на мъж, а наследник на имението става само пряк потомък на Маклауд. — Брайс си позволи лека триумфална усмивка. — Поне докато не се яви претендент. Или ако прекият потомък наруши някое от правилата, свързани с наследството.

— Правила? — Този път не се наложи Иън да се преструва на объркан. — Не става ли въпрос за закони?

Едуин ентусиазирано се намеси:

— Не. Фионауей е особено имение. Обвързано е с договор, в който се подчертава…

— Опитва се да каже — прекъсна го Брайс умело, — че Фионауей е много старо имение и законите тук отстъпват пред традициите.

Иън изгледа Едуин.

— Това ли искаше да кажеш?

Силна руменина обля страните на по-малкия брат.

— Да. Това.

Лъжеше. Правеше го нескопосано. Оттегли се до камината и забарабани по полицата.

— Значи… — Иън съсредоточи вниманието си върху Едуин, — ако лейди Алана има син, той ще бъде земевладелецът?

Брайс отвърна вместо брат си:

— Онзи клон на семейството има единствено дъщери. — Този път се усмихна самодоволно. — Моят клон пък винаги е раждал синове.

„Аз мога да дам син на Алана.“ Мисълта смая Иън със своята яснота.

— Но това няма значение — продължи Брайс, — защото лейди Алана вече не е сред нас.