Кристина Дод - Вещицата

Светкавиците и гръмотевиците подтикваха Алана да ускори ход, сякаш невидима ръка я буташе по гърба. Долавяше миризма на сяра, въглища и огън. Усещаше, че някой я гледа — очи в тъмнината, които се наслаждават на бягството й. Пое по планинската пътека. Пъргаво прескачаше стърчащите корени и отместваше клоните, които се протягаха да я оплетат.

Дърветата сякаш бяха оживели. Загуби кърпата си, дръпната от пръстите на злорада нимфа. Дъждът се лееше като из ведро, краката й се хлъзгаха. Пороят отми солта от косата й и вледени душата й.

Цялата беше вир вода. Най-после стигна върха. Вече виждаше колибата си, осветена от изригващите светкавици. Усещаше очите да пронизват гърба й. Събра последна смелост, извърна се и се загледа в гората — на пътеката стоеше чудовище подобно на прилеп!

Светкавица, по-ярка от всички до момента, раздра небето. Алана го видя — на мястото на очите му зееха огромни дупки, зъбите му проблясваха. Започна да се издигна нагоре, нагоре, докато…

Тя хукна.

Изостави пътеката и се спусна напряко към колибата си. Прескачаше храсти и заобикаляше дървета. Кракът й се подхлъзна в калта. Почти се преметна през глава, но продължи да тича. Най-сетне стигна до градината си. Прескочи плета и се втурна към вратата.

Резето не поддаваше! Все пак успя. Отвори със замах, шмугна се вътре и затръшна вратата зад себе си. Най-после в безопасност!

Очите й се взираха в тъмнината на колибата. В безопасност…

Поредната светкавица освети стаята. Отекналият тътен оповести края на бурята. Тогава от нейната собствена маса се надигна миниатюрно копие на чудовището от хълма. Започна да се издига нагоре, отвори широко уста, оголи зъби и… със смразяващ писък се устреми към нея.

Алана изкрещя. Чудовището се сгуши в краката й и жално измяука.

— О! Непослушник! — Треперещите й пръсти галеха козината на животинката, щръкнала от ужас. Електричеството, което премина помежду им, стресна и двете. Прегърна котката. — Не се плаши. Бурята почти премина.

Светкавиците вече изчезваха, гръмотевиците затихваха. Лунната светлина — същинска струя от течни морски опали — проникваше между облаците и озаряваше кожите върху леглото.

Алана прокара ръка по челото си и напипа песъчинки и кал. Все още замаяна, поднесе ръка пред очите си и се загледа в нея. Някакви тъмни петна…

Остави котката на земята, разтвори широко кепенците, напълни шепи със стичащата се от стрехата дъждовна вода и разтърка длани. Трепна, защото усети болка, и отново се загледа в ръцете си; този път по-внимателно. Тъмните петна не бяха изчезнали. Те кървяха. Разтревожена се огледа на лунната светлина.

Беше покрита с кал от главата до петите. Листа и клонки се бяха напластили по робата й.

— О, Алана, какво си направила?

Свали дрехата, хвърли я в ъгъла и грабна кофата от мястото й до масата. Краката я отведоха до вратата, ръцете посегнаха към резето… За миг се поколеба. В края на краищата беше видяла онова същество подобно на прилеп, нали?

Предпазливо отвори и през тънкия процеп огледа двора. Беше огрян от луната. И съвсем пуст. Отвори малко по-широко и облегна рамо на рамката.

Нищо. Звездите сияеха. Луната плаваше по измитото небе. В локвите капеше вода. Въздухът беше свеж и пълен със сила. Билките й пръскаха приятните си аромати.

Горското сечище около дома й изглеждаше съвсем обикновено. Толкова обикновено, че Алана се смъмри: „Голяма вещица, няма що! Да се изплашиш от една буря.“ Отдели се от прага с кофата в ръка и се насочи към бурето за събиране на дъждовна вода.

Загърнат в пелерината си и с пешкира на Алана в ръка, Иън я наблюдаваше как се къпе. Дръзко разсъблечена, тя се обливаше с хладната дъждовна вода. Тялото й нямаше нищо общо с това, на вещицата, за която се представяше. Деликатните й гърди бяха вирнати и стегнати, което накара гордата му издутина между краката да набъбне. Бедрата й започваха от тънката талия, а краката й… При други обстоятелства щеше да се възхити само от вида на глезените й, а сега имаше възможност да наблюдава цялата великолепна дължина на краката й. Приличаше на нимфа.

Разплете косите си и ги потопи в кофата. Долавяше сърдитото й мърморене. Усмихнат се заслуша. Дамата очевидно никак не бе доволна от себе си.

Когато беше застанал на пътеката с широко разперени поли на пелерината, я подплаши. Но трябваше да си го върне на малката вещица заради номерата, които тя му погоди.

Не бе очаквал, че ще се нарани.