Кристина Дод - Вещицата

— Акуширах на майка й. Беше през лятото, юли… На двадесет и първи, мисля. — Веждите на госпожа Армстронг се свъсиха. — Да, двадесет и първи. Денят преди да родя моя Джами.

— Благодаря, госпожо Армстронг. Много ми помогна.

Тя пое към пералното помещение, а той се загледа в камъка на пръстена си. Двадесет и първи юли. Рожденият ден на лейди Алана е само след две седмици.

По-възрастните хора в Шотландия се усмихват с разбиране, когато по-младите заразпитват за вълшебниците. Нямаме, време за подобни неща, отвръщат те. Усилията да изтръгнат насъщния от коравата земя или да уловят риба във враждебното море ги поглъщат изцяло.

Някои от по-младите схващат намека и привеждат гръб над работата си, както си му е редът.

Други обаче виждат невероятна романтика в магията и се надяват чрез нея да облекчат живота си. Затова търсят самозвани шарлатани.

Глупаци! Та нали всеки знае, че няма никакви вещици!

Облечена като вещица, лейди Алана отвори вратата на къщата в имението Фионауей. Нощта нахлу след нея, а светлината на свещта потрепери. Затвори леко и се заслуша в тишината.

Всички спяха. Никой не я посрещна, но влизайки в дома си, изпита такава радост, че едва не коленичи. След деня, когато избяга, само веднъж дръзна да се върне, и то за да извърши убийство.

Ала не успя. Трябваше да го предвиди. Но новината, че синът на господин Феърчайлд е пристигнал, я потресе и тя се паникьоса. Грабна билките си и най-острия си нож и посред нощ се промъкна в спалнята му.

Каква каша само забърка! Междувременно си забрани да приближава имението.

Днес обаче той дойде при нея. Независимо от неспокойството й не я разпозна. Мъжът, който си въобразяваше, че е новият господар на Фионауей, сам стана причина тя да се яви тук.

Пристигна безкрайно щастлива. Сега стоеше заслушана в шумовете на къщата. Бяха й липсвали проскърцванията на кепенците, сладкият аромат на дърва в камината, хладината на камъка.

И все пак дойде с малко неохота. Не искаше да лекува господин Феърчайлд. Не би съжалявала никак за смъртта му, но се познаваше прекалено добре и знаеше, че ще му помогне, ако е по силите й.

Имаше обаче нещо друго, по-важно — не желаеше да се среща с Иън.

Баща му естествено, я беше излъгал. Старият непрокопсаник винаги я мамеше. Високият и горд Иън имаше мускулести, широки рамене, дълги и силни крака, а късите му черни коси и брада изобщо не сребрееха. В целия му вид не се долавяха никакви признаци на старост, каквато баща му приписваше.

А очите му… Потрепери и стисна огърлицата си. Големи, с дълги гъсти мигли; очи, пред които глупавите момичета се разтапяха, макар тя определено да не разбираше защо. Кафяви. Най-обикновено кафяво. Но и дума не можеше да става, че погледът му е обикновен. Проницателен, нетърпелив, развеселен — все едно виждаше всичко зад маскировката й и проникваше дълбоко в самотната й душа.

За пръв път от много време някой я беше погледнал… истински.

Защо трябваше да е точно един от семейство Феърчайлд?

Беше се дегизирала с нов слой пепел и тя се посипа от косите й, когато пое по коридора. Изпълнен със сенки, пред нея се ширна големият салон, но сега нямаше време за губене. И без това прекалено много се забави. Безпогрешно се насочи към главната спалня. Още с пристигането си господин Феърчайлд се бе настанил там и тя по никакъв начин не успя да го премести. А някога това бе спалнята на майка й.

Господин Феърчайлд само й се присмя високомерно и разпореди да претапицират стаята в кадифе. После я напълни с тромави мебели, а всички спомени от семейство Маклауд изхвърли на боклука.

Прислужниците обаче ги спасиха и й ги донесоха — така и те се включиха в битката.

Вратата на спалнята беше отворена и оттам струеше светлина. Пристъпи бавно, въпреки желанието си да избяга. Стисна торбичката с билките и влезе.

Нищо не помръдваше. Господин Феърчайлд вдиша със свистене, после издиша. Лейди Алана затаи дъх. Пристъпи напред, застана на подиума до леглото и се загледа в спящия.

— О, камъни — прошепна тя, — какво да сторя, за да му помогна?

Болестта, която разяждаше тялото му, бе стопила тлъстините, някога суетно пристягани с корсет. Вместо тях, при корема, дори през завивките, се забелязваше нездравословна подутина. По набъбналите му пръсти нямаше нито един от пищните му пръстени. Липсваше и перуката — вече нищо не прикриваше плешивата му глава. Беше изпохапал устните си до кръв и сега те бяха свити в болезнена гримаса.