Мери Додж - Сребърните кънки

— Ей! — извика вая Моунън. — С Поот става нещо!

Бен се втурна бързо към него.

— Йакоп, Йакоп, удари ли се?

Петър и Карл го повдигнаха. Лицето му беше вече доста пребледняло. Изглеждаше съвсем безжизнено — дори добродушният му израз беше изчезнал.

Насъбра се тълпа. Петър разкопча куртката на клетото момче, разхлаби червения му шал и духна в разтворените устни.

— Отдръпнете се, добри хора! — извика той. — Не му пречете да диша!

— Положи го да легне — извика жена от тълпата.

— Изправи го на крака — обади се друга.

— Дайте му вино — измърмори един як мъж, който караше натоварена шейна.

— Да, да! Дайте му вино! — повториха като ехо всички.

Лудвиг и Ламберт извикаха едновременно:

— Вино, кой има вино?

Един полузаспал холандец започна тайнствено да бърка под страшно тежкото си синьо палто, като непрекъснато повтаряше:

— Стига шум, млади хора, стига шум! Що за глупост момче да припада като някаква жена.

— Дайте вино, бързо! — извика Петър, който с помощта на Бен разтриваше Йакоп от глава до пети.

Лудвиг умолително протегна ръка към холандеца, който продължаваше да бърка под палтото с все същия важен вид.

— Побързайте! Ще умре! Няма ли друг някой вино?

— Вече е мъртъв — чу се някакъв ужасен глас от тълпата.

Това стресна холандеца.

— Само внимателно! — каза той, като измъкна малко синьо шише. — Това е шнапс 47 47 Ракия (нем.). Б. пр. ! Няколко глътки са достатъчни.

Няколко глътки бяха достатъчни. Бледостта отстъпи на леко поруменяване. Йакоп отвори очи и полузамаян, полузасрамен, напразно се помъчи да се освободи от тези, които го крепяха.

На нашите познати не оставаше друго, освен да пренесат по някакъв начин изтощения си другар до Лейдън. Беше невъзможно да очакват, че ще продължи пътя на кънки. Честно казано, в този миг вече всяко момче тайно гореше от желание да се вози на лодка-шейна, затова не криеха спартанското си решение да не изоставят Йакоп. За щастие повя лек северен вятър. Само да се появеше някой услужлив шкипер, нещата нямаше да изглеждат толкова зле.

Петър махна на първото платно, което се появи — мъжете на кърмата дори не го удостоиха с поглед. Минаха три платформи на плъзгачи, но бяха натоварени догоре. После се появи лодка-шейна — малка, красива, привлекателна. Профуча край тях като стрела. Момчетата едва успяха да отправят очаквателни погледи и тя се изгуби. Отчаяни, те решиха колкото могат да крепят Йакоп със силните си ръце и да го заведат до най-близкото село.

В този миг съзряха една разнебитена лодка-шейна. С малко надежда за успех, Петър махна с ръка, като същевременно си свали шапката и я размаха във въздуха.

Смъкнаха платното, после прозвуча стържещият звук от спирачките и от борда се чу приятен глас:

— Какво има?

— Ще ни качите ли? — извика Петър и заедно с другарите си забърза колкото сила има, защото лодката намаляваше скоростта далече пред тях. — Ще ни качите ли?

— Ще платим за возенето! — извика Карл. Човекът на борда почти не му обърна внимание, само промърмори, че това не е товарна лодка. Загледан в Петър, той попита:

— Колко сте?

— Шестима.

— Е, днес е празник. Качвайте се! Да не би да е болен младият господин? — посочи той Йакоп.

— Да. Умори се. Цял ден се пързаляме — от Брук дотук — отговори Петър. — В Лейдън ли отивате?

— Според вятъра. Сега духа натам. Скачайте вътре!

Клетият Йакоп! Ако точно тогава се беше появила грижовната госпожа Поот, помощта й щеше да бъде безценна. Момчетата едва можаха да го вдигнат на борда. Накрая всички се покачиха. Шкиперът, пуфтейки с лулата си, опъна платното, освободи спирачките и седна на кърмата, скръстил ръце.

— Ехей! Колко бързо вървим! — извика Бен. — Страшна работа! По-добре ли си, Йакоп?

— По-топре, плакотаря.

— О, след десетина минути ще ти мине всичко. Тук човек се чувствува като птица. Йакоп кимна и запремига.

— Не заспивай, Йакоп! Много е студено. Ако заспиш, може и да не се събудиш. Човек може да умре от замръзване.

— Ас не саспифаш — каза уверено Йакоп и след малко вече хъркаше.

Карл и Лудвиг избухнаха в смях.

— Трябва да го разбудим — извика Бен. — Казвам ви, това е опасно, Йакоп, Йакоп!

Капитан Петър се намеси, защото три от момчетата се забавляваха да помагат на Бен.

— Глупости! Не го бутайте. Оставете го, момчета. Никой замръзващ не хърка така. Покрийте го с нещо. Ето, тази пелерина ще свърши работа. Нали може? — И погледна към кърмата, за да получи разрешение от шкипера да я използува.