Александър Дюма - Адската дупка

Той премълча, за да запази за себе си тази усмивка.

Минаха в градината, за да пият кафе. Гретхен, която бе запазила предизвикателното си поведение към Самуел, също дойде и застана зад стола на Кристиане.

— Сега, Гретхен — каза пасторът, като сипваше в чашата си горещо кафе, — трябва да поговоря с теб.

— С мен ли, господин пастор?

— Именно с теб, и то за сериозни неща. Смешно ли ти е? Ти не си вече дете, Гретхен. Знаеш ли, че скоро ще навършиш осемнадесет години.

— Е, господине?

— На осемнадесет години за едно момиче идва време да помисли за бъдещето. Не можеш да прекараш живота си с козите.

— С кого искате да го прекарам?

— С един честен човек, който ще бъде твой съпруг.

Гретхен поклати глава, като се смееше.

— Кой ще е този, който ще ме иска за жена?

— Това не е толкова невъзможно, дете мое. В крайна сметка, ако се представи случай?

Козарката придоби сериозен вид.

— Сериозно ли говорите?

— Казах, че трябва да поговорим за сериозни неща.

— Тогава, ако ми говорите сериозно, и аз ще ви отговоря сериозно. Е, добре, ако някой ме иска за жена, ще му откажа.

— Защо?

— Защо ли, господин пастор? Ами на първо място, защото когато покръстихте майка ми, тя ме посвети на Дева Мария.

— Това е против волята ми и противно на нашата религия, Гретхен. Волята на майка ти не би могла да те ангажира и ако нямаш други причини…

— Има и други, господи пастор. Това, че никога не бих могла да завися от никого и от нищо. Това е, че съм свикнала да живея без покрив над главата си и без воля над моята воля. Ако се омъжа, трябва да оставя козите си, билките, гората, скалите. Трябва да стоя в някое село, да ходя из улиците, да живея в къща. Вече достатъчно страдам в стаята през зимата и достатъчно се измъчвам с тези дрехи в неделя. Ах, ако само прекарате някоя лятна нощ като мен на открито, под звездите, на легло от мъх и цветя, което добрият Бог сам оправя всяка сутрин! Нали има набожни хора, които цял живот са затворени в манастири. Е, добре, моята обител е гората. Ще бъда горска монахиня. Принадлежа на самотата и на Дева Мария. Не искам да принадлежа на някакъв мъж. Сега ходя там, където искам, правя това, което ми харесва. Ако се омъжа, ще трябва да правя това, което се харесва на мъжа ми. Може би това ще ви се стори надменно, но в мен има омраза към света, който похабява и петни всичко, което докосне. Може би това е, защото съм виждала толкова много бедни цветя да умират, когато ги откъснат и смачкат. Никога няма да се оставя да ме докоснат. Струва ми се, че бих умряла. Хайде, господин пастор, не от егоизъм, а от майчинска любов майка ми ме е обрекла. Тя не го направи с мисъл за греховете, а като си спомни за своите страдания. Любовта на мъжете е оскърбителна и жестока. Младите още необяздени коне бягат, щом някой се приближи до тях. Аз съм като див кон и не искам да бъда обяздена.

Гретхен говореше с толкова горд и решителен глас на диво целомъдрие и на неподкупна свенливост, че Самуел прехвърли огнения си поглед от Кристиане на нея.

Той я погледна право в очите.

— О — каза й той, — ако вместо селянин ви се представи някой по-висшестоящ? Ако например аз поискам ръката ви?

— Вие? — каза тя, като се колебаеше дали да отговори.

— Да, аз! Знаеш ли, че съм способен на това.

В този момент той действително го мислеше.

— Ако това е така — каза тя след кратко мълчание, — още по-малко бих приела. Казвам ви, че ненавиждам селата не защото обичам градовете! Казвам, че мисълта за мъж буди негодувание у мен, не е мисълта за вас тази, която би ме съблазнила.

— Благодаря ти за комплимента, ще си спомням за него — каза Самуел, като се смееше със своя заплашителен смях.

— Размисли, Гретхен — побърза да каже пасторът. — Идва възраст, когато вече нямаме крака, за да се катерим по върховете и канарите. Впрочем, когато чуеш името на достойното момче, което те обича и иска да те направи своя жена, може би ще промениш решението. С приятелката си Кристиане пак ще поговорите.

Разговорът свърши дотук. Но след няколко минути Гретхен, която се чувстваше неудобно на място, където й бяха говорили за женитба, изчезна, без да каже дума. Пасторът отново започна да прелиства своята книга. Лотарио, който веднага след като станаха от масата, се върна към своята играчка, се заливаше от смях.

Кристиане остана сама с гостите.

Кой можеше да знае каква мисъл се върти в мрачния и непроницаем ум на Самуел Гелб? Когато видя пастора и детето, заети с подаръците на Юлиус, той започна да възхвалява своя приятел пред Кристиане. Според него Юлиус имал всички качества: нежност, преданост, вярност и под привидната мекота се криели истинска енергия и твърдост. Всички, които го обичали, можели да разчитат на него. Той се бил възхитително и прочие.