Александър Дюма - Ема Лайона

— Може би, приятелю, — защото ми изглеждаш добро момче. Но не искам хората да кажат, че съм те завербувал в пияно състояние. Опознай новите си другари, прекарай с тях някой час, но след това си иди в къщи. Там мисли добре през нощта и утре, и ако не се откажеш, ела да се договорим.

— Да живее капитанът! — гръмна екипаж.

— Ето ви четири пиастра, — продължи Скинър. — Отидете на брега, изпийте ги, изяжте ги, това не ме засяга. Но довечера всички да сте по местата си и да изглеждате трезви като краставички. Вървете!

— А шхуната, капитане?

— Остави двама вахтени.

— Никой няма да поиска да остане, капитане!

— Хвърляйте жребий. Който го изтегли, ще получи за утешение по един пиастър.

Теглиха жребий, а после двама души получиха по пиастър.

Към девет вечерта всички се върнаха на борда и, както беше заповядал капитанът, бяха само леко развеселени. Скинър направи преглед на екипажа, като всяка вечер, а после направи знак на Джовани да го последва в капитанската каюта.

След десет минути всички, освен двамата вахтени, спяха дълбоко. Джовани се промъкна в капитанската каюта, където го очакваха Скинър и помощник-капитанът. Двамата явно горяха от нетърпение да чуят новините.

— Е? — попита Скинър.

— Той е наш.

— Уверен ли си?

— Дотолкова, че вече го виждам в списъка на екипажа.

— И ти мислиш, че утре?…

— Утре в шест вечерта той ще подпише. Това е толкова вярно, както че се казвам Джовани Каприоли.

— Дай Боже! — промърмори помощникът. — Значи, половината работа ще бъде свършена?

И действително, на другия ден, както беше обещал Джовани, и както вече беше казано в първите редове на тази глава, след като поспориха формално за заплатата, която по негово искане беше вписана в договора, Тонино Монти, неженен, пълнолетен, постъпи за три години като матрос на кораба „Рънър“ и получи в аванс парите за три месеца и вече отговаряше пред закона, в случай че не изпълнеше обещанието си.

Новакът още не беше успял — с доста труд, но все пак четливо — да подпише договора си, когато в каютата влезе един матрос с голям плик от кавалера Сан Феличе, който трябваше да бъде предаден лично в ръцете на капитана.

Още от обяд из града тръгна слухът, че болките на Калабрийската херцогиня започнали. Господарите на шхуната бяха твърде заинтересовани от това събитие и научиха новината едни от първите. По камбанния звън и излагането на светите дарове те се досетиха какви страхове преживява дворът, след това изстрелите и фойерверките ги уведомиха за щастливия изход на събитието, с което до голяма степен беше свързана и съдбата на пленницата. Затова Скинър веднага разбра, че в плика се съдържа — каквото и да е то — решението на краля. Той направи знак на Салвато и младият човек, след като погледна договора, каза на Тонино, че всичко е правилно, взе документа и го скри в джоба си. Изпаднал във възторг от това, че най-после е станал законен член на екипажа, новакът изтича на палубата.

Като останаха сами Салвато и баща му побързаха да отворят плика: вътре лежеше молбата на Луиза, разкъсана на парчета. Както знаем, това означаваше: „Кралят беше безмилостен“. Но освен парчетата от прошението там имаше и два цели листа. Първият беше от кавалера и съдържаше следното:

„Вече смятах да Ви изпратя разкъсаната молба без никакви обяснения, което би означавало, че принцесата е претърпяла неуспех и че ние също нямаме на какво да се надяваме, но точно в този момент получих потвърждението от префекта на полицията на молбата за назначението на Тонино Монти в Пристанищния замък. Открива ли ни това назначение път за спасяването на Луиза? Не знам и дори не се опивам да разбера, защото вече не съм на себе си. Но вие сте хора находчиви, притежавате въображение и средства, за да устроите бягството. Търсете, мислете, изобретявайте, ако трябва извършете нещо безумно, невъзможно, но само я спасете! Аз мога само да я оплаквам. Прилагам заповедта за назначаването на Монти“.

Новината беше ужасна. Но нито Салвато, нито баща му дори за минута не бяха разчитали на кралското милосърдие. Затова разочарованието не беше толкова страшен удар за тях, колкото за кавалера Сан Феличе.

Те се спогледаха печално, но без отчаяние. Нещо повече, стори им се, че назначението на Монти ги възнаграждава за неуспеха на скъсаното прошение. Както видяхме, те също възлагаха надеждите си на това обстоятелство и предварително бяха взели мерки да завербуват Тонино.