Александър Дюма - Кралица Марго

После той прибави с едва разбираем глас:

— Другаде, защо не.

— Господарю — извика херцогът, — тази вечер те отиват да гуляят с херцог д’Алансон, вашия брат.

— Таван — каза кралят с прекрасно изиграно нетърпение, — не виждате ли, че дразните кучето ми? Ела, Актеон, ела!

И Шарл IX излезе, без да желае да слуша каквото и да било, и се прибра в покоите си, оставяйки Таван и херцог дьо Гиз почти в същата несигурност, както и преди.

Междувременно една съвсем друга сцена се разиграваше при Катерина, която, след като беше посъветвала херцог дьо Гиз да не отстъпва, се беше прибрала в покоите си. Там завари лицата, които присъстваха обикновено при лягането й.

Катерина се върна толкова засмяна, колкото разстроена бе излязла. Тя освободи постепенно, най-любезно своите придворни. Скоро при нея остана само Маргьорит, която, седнала на един сандък до отворения прозорец, съзерцаваше небето, потънала в размишления. Два-три пъти, оставайки насаме с дъщеря си, кралицата-майка отваряше уста да заговори, но всеки път една мрачна мисъл затаяваше дълбоко в нея думите, готови да се изплъзнат от устните й.

Междувременно завесата се вдигна и се появи Анри дьо Навар.

Малката хрътка, която спеше в креслото, скочи и се спусна към него.

— Вие тук, сине мой? — възкликна Катерина, потрепервайки. — В Лувъра ли ще вечеряте?

— Не, ваше величество — отговори Анри, — тази вечер отивам в града с д’Алансон и дьо Конде. Бях почти сигурен, че те са тук и ви правят компания.

Катерина се засмя.

— Вървете, господа, вървете, мъжете са щастливи, че могат да скитат… Не е ли тъй, дъще?

— Тъй е — отговори Маргьорит. — Свободата е толкова красива, толкова сладка!

— Да не би с това да искате да кажете, че аз ограничавам свободата ви, ваше величество? — запита Анри с поклон.

— Не, ваше величество, аз не говоря за себе си, но оплаквам положението на жените изобщо.

— Може би ще отидете да видите господин адмирала, синко? — запита Катерина.

— Да, може би.

— Идете, така ще дадете добър пример и утре ще ми кажете как е.

— Ще отида, ваше величество, щом вие одобрявате.

— Аз — каза Катерина — не одобрявам нищо. Но кой е там? Отпратете го, отпратете го!

Анри направи крачка към вратата, за да изпълни заповедта на Катерина, но в същия миг завесата се вдигна и баронеса дьо Сов подаде русата си глава.

— Парфюмеристът Рьоне, когото ваше величество повика, дойде.

Катерина хвърли светкавичен поглед към Анри дьо Навар.

Младият владетел леко поруменя, после почти веднага пребледня страшно. Всъщност току-що бяха произнесли името на убиеца, на неговата майка. Той съзна, че лицето му издава неговото вълнение и се отдръпна до прозореца. Малката хрътка изскимтя.

В същия миг влязоха две нови лица. За едното бяха съобщили, а другото имаше свободен достъп.

Първото лице беше Рьоне, парфюмеристът, който се приближи до Катерина с раболепните поклони, характерни за флорентинските слуги. Той носеше една кутия с наредени в преградки различни пудри и шишенца. Второто лице беше херцогиня дьо Лорен, по-голямата сестра на Маргьорит. Тя влезе през една тайна вратичка, която водеше към кабинета на краля, и бледа и трепереща, надявайки се, че Катерина, която разглеждаше с баронеса дьо Сов съдържанието на кутията, донесена от Рьоне, няма да я забележи, седна до Маргьорит. Наварският крал стоеше прав от другата и страна с ръка на челото, като че ли му се виеше свят.

В този миг Катерина се обърна.

— Дъще — каза тя на Маргьорит, — вие можете да се оттеглите в покоите си. А вие, сине мой, идете да се забавлявате в града.

Маргьорит стана, Анри се полуизвърна.

Херцогиня дьо Лорен сграбчи ръката на Маргьорит.

— Сестричке — каза тя съвсем тихо и бързо, — в името на херцог дьо Гиз, който ви спасява, както вие сте го спасявали, не излизайте оттук, не си отивайте у вас.

— Какво говорите, Клод? — запита Катерина.

— Нищо, майко.

— Вие казахте нещо тихо на Маргьорит.

— Само й пожелах лека нощ, ваше величество, и й предадох поздравите на херцогиня дьо Невер.

— А къде е красивата херцогиня?

— При херцог дьо Гиз.

Катерина изгледа двете жени подозрително, като смръщи вежди.

— Елате тук, Клод — каза кралицата-майка. Клод се подчини, Катерина стисна ръката й.

— Какво й казахте, бъбрица такава! — прошепна тя, стискайки до болка китката на дъщеря си.

— Ваше величество — каза на жена си Анри, който, макар че не беше чул думите на Клод, не бе изпуснал нищо от пантомимата, изиграна от кралицата, Клод и Маргьорит. — Ваше величество, ще ми окажете ли чест да ми подадете ръка за целувка?