Александър Дюма - Кралица Марго

— Дявол да го вземе, колко сте търпелив! — измърмори Коконас, като засука гневно червеникавия си мустак и простреля с поглед съдържателя. — Но нека този мошеник се пази, ако кухнята му е лоша, леглото твърдо и виното по-младо от три години, ако прислужникът му не се огъва като тръстика…

— Хайде, хайде, ваше благородие — каза съдържателят, наточвайки ножа, измъкнат от колана, — хайде, успокойте се, вие сте в страната на изобилието.

А после поклати глава и прошепна:

— Сигурно е хугенот! Предателите са станали безсрамни след женитбата на беарнеца с принцеса Марго.

След това с една усмивка, която би накарала клиентите му да изтръпнат, ако биха я видели, той добави:

— Ехе, би било смешно точно тук да ми се изтърсят хугеноти… и да…

— Ще ни поднесете ли вечеря най-сетне? — грубо запита Коконас, прекъсвайки монолога на съдържателя.

— Както ви е угодно, господине — отговори той, разведрен очевидно от последното си хрумване.

— Е да, угодно ни е, и то незабавно — отговори Коконас.

После се обърна към Ла Мол:

— И така, господин графе, докато приготвят стаята ни, кажете ми дали случайно Париж не ви се струва весел град?

— Бога ми, нищо подобно — каза Ла Мол, — струва ми се по-скоро, че видях изплашени и неприветливи лица. Може би и парижани се страхуват от бурята. Погледнете колко черно е небето, колко тежък е въздухът! Кажете ми, графе, вие търсите Лувъра, нали?

— Вие също, струва ми се, господин дьо Коконас?

— Да, и ако искате, да го потърсим заедно.

— Хм — каза Ла Мол, — не е ли много късно да излизаме.

— Късно или не, аз трябва да изляза. Имам точно определена заповед. Да пристигна колкото се може по-скоро в Париж и щом дойда, да се представя на херцог дьо Гиз.

При името на херцог дьо Гиз съдържателят се приближи и се вслуша внимателно.

— Струва ми се, че този нехранимайко ни подслушва — каза Коконас, който, като пиемонтец, беше твърде злопаметен и не можеше да прости на съдържателя на „А ла Бел-Етоал“ грубия начин, по който посрещаше пътниците.

— Да, господа, подслушвам ви — каза съдържателят, докосвайки с ръка шапката си, — защото искам да ви услужа. Чух, че говорите за великия херцог дьо Гиз и веднага дотърчах. С какво мога да ви бъда полезен, уважаеми благородници?

— Аха, ето магическата дума, изглежда, защото от безсрамно твоето държане стана угодническо, дявол да те вземе, съдържателю. Как се казваш?

— Метр Ла Юриер — отговори с поклон съдържателят.

— Е добре, метр Ла Юриер, да не си въобразяваш, че моята ръка не е така тежка като ръката на негово сиятелство херцог дьо Гиз, който има привилегията да те направи така учтив?

— Не, господин графе, но тя не е така дълга — възрази Ла Юриер. — Впрочем — добави той — трябва да ви кажа, че великият Анри е наш идол, идол на всички парижани.

— Кой Анри? — запита Ла Мол.

— Струва ми се, че има един-единствен… — каза съдържателят.

— Извинете, приятелю, има и друг един, за когото ви съветвам да не казвате лоша дума. Това е Анри дьо Навар, ако не смятаме Анри дьо Конде, който също си има своите достойнства.

— Тези аз не ги познавам — каза съдържателят.

— Но аз ги познавам — продължи Ла Мол. — И тъй като съм дошъл при Анри дьо Навар, съветвам ви да не злословите пред мен за него.

Съдържателят, без да отговаря на граф дьо Ла Мол, се задоволи да докосне леко шапката си, като продължаваше да прави мили очи на Коконас.

— Значи, господинът ще разговаря с великия херцог дьо Гиз? Господинът е щастлив благородник и без съмнение той идва за…

— За какво? — запита Коконас.

— За празника — отговори съдържателят със странна усмивка.

— Сигурно искате да кажете за празниците, защото Париж се задъхва от празници според това, което чух. Говори се само за балове, пирове, люлки и въртележки. Не ви ли се струва, че в Париж твърде много се забавляват, а?

— Умерено, господине, умерено, поне засега — каза съдържателят, — но надявам се, че ще има още по-големи увеселения.

— Сватбата на негово величество наварския крал привлече много народ в Париж — каза Ла Мол.

— Много хугеноти, господине — отговори грубо Ла Юриер. Но после сякаш се сепна и добави: — Ах, извинете, господата може би са протестанти?

— Аз протестантин! — възкликна Коконас. — Хайде де, аз съм по-чист католик от светия наш отец папата!

Ла Юриер се обърна към Ла Мол, сякаш за да го запита, но Ла Мол или не разбра погледа му, или счете за по-добре да отговори на въпроса му с друг въпрос: