Александър Дюма - Кралица Марго

— Мисля, че бих се справил.

Морвел се повдигна на едно коляно и облягайки се на ръката си, впи поглед в очите на Шарл, за да се увери, че той не се подиграва.

— Без съмнение аз обичам много младия дьо Муи — поде кралят, но също така обичам много братовчед си дьо Гиз и ако той ми поискаше живота на човека, на когото другият би ми поискал смъртта, признавам, че много бих се затруднил. И все пак, съгласно политиката и религията, аз би трябвало да направя това, което би поискал моят братовчед дьо Гиз, защото дьо Муи, колкото и храбър воин да е, е все пак много незначителен в сравнение с един лотарингски владетел.

Докато кралят говореше, Морвел се надигаше бавно, като човек, който се възвръща към живота.

— И така, важно ще бъде за вас, в изключителното положение, в което се намирате, да спечелите благоволението на моя братовчед дьо Гиз. По този повод си спомням нещо, което той ми разказа вчера.

Морвел пристъпи към краля.

— „Представете си, ваше величество — казваше ми той, — че всеки ден в десет часа, връщайки се от Лувъра по улица Сен-Жермен-л’Оксероа, минава моят смъртен враг. Аз го виждам от решетъчното прозорче на долния етаж. Това прозорче е на жилището на моя бивш възпитател каноника Пиер Пил. И тъй, всеки ден виждам моя враг да минава оттам и всеки ден моля дявола да го провали в дън земя.“ Кажете, моля ви се, Морвел, ако вие бяхте дяволът или поне за миг заемехте неговото място, щеше ли това да достави удоволствие на моя братовчед дьо Гиз?

Морвел се усмихна за миг с пъклена усмивка и от още бледите му от страха устни се отрониха следните думи:

— Но, ваше величество, аз нямам властта да го проваля в дън земя.

— И все пак вие го сторихте, доколкото си спомням, за храбрия дьо Муи. Сигурно сега ще ми кажете, че сте го извършили с пистолет… Не е ли вече у вас този пистолет?

— Извинявайте, ваше величество — поде вече поуспокоен разбойникът, — аз стрелям по-добре с аркебуза, отколкото с пистолет.

— О — каза Шарл IX, — с пистолет или с аркебуза, все едно. Пък и братовчед ми дьо Гиз, сигурен съм, няма да седне да спори за средството.

— Да — каза Морвел, — на мен ще ми трябва оръжие, на чиято точност да мога да разчитам, защото може би ще се наложи да стрелям отдалеч.

— В тази стая имам десет аркебузи — каза Шарл IX, — с които пробивам златна монета на сто и петдесет крачки. Искате ли да опитате една?

— О, ваше величество, с най-голямо удоволствие! — възкликна Морвел, като се отправи към оръжието в ъгъла, донесено същия ден на Шарл IX.

— Не, не точно това — каза кралят, — това аз го пазя за себе си. Тези дни ще има голям лов и надявам се, ще ми потрябва. Всички останали са на ваше разположение.

Морвел откачи една аркебуза от стената.

— А сега, ваше величество, кажете, кой е този враг? — запита убиецът.

— Отде бих могъл да зная — отговори Шарл IX, смазвайки нещастника с презрителен поглед.

— Ще попитам тогава херцог дьо Гиз — смотолеви Морвел.

Кралят сви рамене.

— Няма защо да питате — каза той. — Херцог дьо Гиз не ще ви отговори. Нима се отговаря на подобни въпроси. Този, който не иска да бъде обесен, трябва сам да се досети.

— Добре, но по какво да го позная?

— Нали ви казах, че всяка сутрин той минава край прозореца на каноника.

— Да, но мнозина минават край този прозорец. Нека ваше величество благоволи да ми посочи някакъв най-незначителен знак.

— О, това е съвсем просто. Утре например той ще носи под мишница папка от червен марокен.

— Ваше величество, това е достатъчно.

— У вас ли е още този кон, който ви даде господин дьо Муи и който тича така бързо?

— Ваше величество, аз имам най-бързия арабски кон.

— О, аз не се страхувам за вас! Но не е зле да знаете, че манастирът има задна врата.

— Благодаря, ваше величество, а сега молете бога за мен!

— Ха, по дяволите, по-добре помолете сатаната, защото само той може да ви спаси от въжето.

— Сбогом, ваше величество.

— Сбогом. Впрочем, господин дьо Морвел, вие сигурно знаете, че ако се чуе нещо за вас утре сутрин преди десет часа или ако не се чуе нищо след това, в Лувъра има подземия.

И Шарл IX засвири още по-невъзмутимо и вярно своята любима мелодия.

Читателят не е забравил, че в предишната глава ставаше дума за един благородник, наречен Ла Мол, когото Анри дьо Навар очакваше с нетърпение. Този млад благородник, както бе предсказал адмиралът, влезе в Париж през Порт Сен-Марсел в края на деня на 24 август 1572 година, поглеждайки с известно презрение многобройните странноприемници, разкриващи вляво и вдясно живописните си фирми, и докара разпенения си кон до центъра на града, където, след като прекоси площад Мобер, Пти-Пон, Пон Нотр-Дам и мина по кейовете, той се спря в началото на улица Брьозек, преименувана по-късно улица Арбр-Сек и с което ново име ще си служим занапред за по-голямо улеснение на нашите читатели.