Кръстан Дянков - Мистериите на Уилям Портър, наречен О. Хенри

Излизайки от затвора („за добро поведение“), О. Хенри излича и от деветнадесети век. Америка вече е посрещнала новото столетие, амбициите на едрия бизнес са станали астрономически, небивало опиянение цари в големите метрополии, до въвеждането на сухия режим има още цели 16 години и северната аристокрация, сред която О. Хенри за първи път попада (най-напред в Питсбърг, а след това и в Ню Йорк), с всички сили се стреми да догони разкоша на разбития Юг и далечния Париж. Навсякъде ексцентричност (която неизбежно ще срещнем в разказите му), стремеж към ново самочувствие и все по-остри социални теми. Сега вече завършеният писател намира своето „териториално амплоа“ — „имперския град“ на устието на Хъдзън, за да се превърне през 1903 година в най-широко четения автор на хумористични разкази в целите Щати — факт, който става възможен благодарение договора му със „Съндей уърлд“, вестника с най-голям тираж, който печата негов разказ всяка седмица. Ню Йорк допълва с още по-тънки нюанси досегашните му наблюдения върху живота на американците, поставя го още по-близо до проблематиката на дребния човечец, изгубен в бетонния лес на големия град. Заедно със спомените от Юга, Запада и затвора, Ню Йорк закръгля и окончателно оформя света на писателя: пъстър, носталгичен, пронизан от иглите на самоиронията, на горчивата проницателност, свят на неудачници с човешки сърца и на шегобийци със сериозни намерения. В тези години О. Хенри е направо „моден“ писател. Но независимо от това той живее в самоналожена изолация, дори издателите му не знаят къде да го търсят, мъчи се да избяга и от себе си, и от своето минало, все по-често дири утеха в чашата. Животът за него се превръща в несекваща работа, но и в неразумно пропилявано на всеки припечелен долар. Здравето му непрестанно се влошава. Същевременно от 1904-а нататък започва и редовното отпечатване на разказите му в книги — начинание, което в началото е твърде трудно — късата прозаична форма е все още непопулярна в сравнение с романа и по съвет на приятели О. Хенри се вижда принуден да пусне първата си книга (сборник разкази от Запада) като роман. Тога е „Зелки и крале“. След две години излиза „Четири милиона“ (толкова е тогавашното население на Ню Йорк) и т.н. — читателят ще съди за хронологията на разказите на автора по реда, в който са застъпени в настоящия сборник, последните — посмъртно. На 5 юни 1910 година О. Хенри умира след продължителна болест, сам, неизплатил дълговете си, неоставил никаква вещ.

И все пак за нас, неговите читатели, той остави огромно наследство. Остави разкази за обикновените американци в края на 19-и и началото на 20-и век — разкази човечни, смешни, винаги уверено написани, с ясна посока, достъпни за извънредно широка публика и все пак необикновени — и като конструкция, и като език, много „по-грамотни“ от неговия персонаж, издаващи тънък усет за композиция, езикови обрати и богата култура.

По думите на големия американски литературовед Ван Уик Брукс у О. Хенри „има всичко, което би могло да привлече масовия читател“ — остър и лаконичен стил, увлекателна, макар на места гротескна и неправдоподобна фабула, описания на нощни заведения и дневни хотели и най-вече извънредно пъстра галерия от герои, в които всеки може да намери себе си: продавачки и полицаи, дребни чиновници и хористки, лобисти, устройващи срещу определено възнаграждение преврати в латиноамериканските страни, „наплашени провинциалисти“, търговци, моряци-контрабандисти, обаятелни туземки, сводници и златотърсачи, джебчии и акробати. Един персонаж, колкото на пръв поглед универсален, толкова по същността си чисто американски, извикан на живот и способен да съществува единствено в Съединените щати. В това отношение разказите на О. Хенри носят неподправения аромат на американското, на прерия и малки градчета, на една атмосфера, лъхаща на големия „уестърн“-епос, на най-типичното за Америка — големия град. Защото, ако всички останали географски локализации в неговото творчество са все пак само фон за действието и не претендират за някаква местна точност или свойствен колорит, Ню Йорк в неговите разкази е съвършено точно представен. Това е Ню Йорк мечтата, Ню Йорк блъсканицата, Ню Йорк сбирщината от човешки съдби. Ню Йорк, сам герой на повечето му истории, одушевен, пулсиращ, непогрешим. „Ще ми се да поживея за по една година на всички нюйоркски улици, във всяка от чиито къщи се таи по една драма“ — споделя той веднъж. Отчасти с това можем да си обясним и огромната популярност на О. Хенри сред американската публика в началото на века — едва ли не всеки американец познава Ню Йорк, нищо, че понякога представите му са превратни или детински наивни. Затова пък жителят на тази метрополия знае отлично за какво му говори писателят, той начаса би могъл да адресира всяка забележка и съвсем ясно да си представи какво значи да чуваш през тънката стена шепота от съседната стая или банджото, което се обажда от два етажа по-долу.