Кръстан Дянков: Невероятни истории с обикновени думи

Сароян е необикновен писател. Нещо повече, той е необикновена личност. Дали писателят е повлиял на личността или личността на писателя, ми е трудно да реша. Но тези две половини на 63-годишния американски арменец са дали в осмозата си усещането за една изключителна атмосфера, за едно почти електрическо напрежение във въздуха, за нещо, което като балон непрекъснато се издува и кой знае дали няма да се спука с гръм и трясък. Да попаднеш в света на Сароян от неговите книги или в компанията на личността му е едно и също — и на двете места човек се чувства и весел, и малко тъжен, и напрегнат, готов на всякакви изненади, и майсторски предразположен да повярва на всякакви небивалици. Само едно не може: в допира до Сароян да останеш безразличен и отпуснат. С него не можеш да кажеш „Все едно ми е“. Той те дърпа подире си, той иска от теб да участваш, търси ръката ти, разговаря с теб, бъбрив, бълващ порой от слова, които не секват и за миг. И на човек понякога му се струва, че не може напълно да разбере явлението Уилям Сароян.

Прост и умен, знаещ и помнещ много, хихикащ и забавен, сърдит като дете, готово да тропне с крак, Уилям Сароян не знае покой. Като читател виждаш — той има определен вкус към един само свой определен персонаж: дечурлига, наивни момчета и момичета, дребни занаятчии и търговци, всичките мечтатели и носещи в гърдите си пламъка на нещо възвишено, на някакво изкуство, всичките малко странни, с халюцинаторни изживявания, с внезапни пориви, всичките душевно чисти и невинни, просто по рождение готови да паднат жертва под меча на всяка лъжа и неправда. И се питаш: за какво е създаден този Сароянов свят от образи, накъде са тръгнали неговите чистосърдечни герои с грандиозните си илюзии за Щастието, Доброто, Любовта — все понятия с главни букви? И каква е всъщност според писателя собствената му мисия? На Месия? На Соломон? На Христос? Чуден човек е тоя Сароян!

У него няма и следа от онова, което сме свикнали да наричаме американска белетристика. Е да, има я хуманността, чувството за достойнство и чест също го има, има ги ония граждански добродетели, които срещаме и у другите големи американски реалисти. Но къде са подтекстовете на един Хемингуей, къде са гротеските на един Андерсън или човешкият маскарад на Фокнър, къде са клетниците на Колдуел? Къде са бездънните словесни плетеници на новоанглийските стилисти? Няма я блестящата проза на Фицджерълд, няма го напористия хумор на Твен. Това, което Сароян предлага, е нещо съвсем друго — един простичък разказ за простички хорица, извезан от съвсем обикновени думи, наглед дори без сюжет и без задълбочени мисли, само с много блянове и невероятни „тигърски“ истории, една преливаща доброта, която тръгва може би от древните арменски плата, за да залее Америка на неудачниците и ококорените момчетия, които поглъщат света сякаш той е цирк. Тази „отломка“ на арменския народ с бухналите мустаци като че иска всекиму да внуши: ти си добър и никой не може да ти отнеме времето, което ти е съдено да прекараш на този свят, времето на твоя живот, ти си щастлив и никой няма право да ти попречи на щастието да бъдеш най-добрият пиколо, ти си по душа поет, нищо, че ръсиш потта си, разнасяйки чували на гръб, ти си храбрец като онзи дързък младеж на летящия трапец от цирка на въодушевените сополанковци. Ти си това и онова, ти си всичко, само едно не си — човешка отрепка не си, защото макар и да живееш на две мили от Сан Франциско и понякога да нямаш и цент, ти не си роб на тази страна, която не мисли за тебе, а само за себе си. Ти си по-голям от големите, нищо, че те никога няма да те направят дегустатор на кафе!

Тук е може би скрит своеобразният бунт на Сароян, който в космичната битка между Ормузд и Ариман никога не забравя, че трябва да застане до рамото на хубавото начало, на голямата истина за малките неща, без които няма големи истини. В неговите разкази няма титани, няма блестящи герои в зашеметяващи пози, няма велики личности по джеклондоновска кройка. Сароян не търси изключителната личност, защото смята, че обикновените хора са си изключителни по начало. Той иска да им помогне, да ги измъкне от злобата и страха, от порока и ненавистта между хората. Иска да ги утеши, с добродушна усмивка да ги накара да забравят, да не се омърсят, да не се обезчовечат. „Усмихвай се на безмерната радост и тайната на битието“ — казва им той. Но що за бунт е това? — би попитал всеки.