Филип Дик - Трите стигми на Палмър Елдрич

— ООН може и да не одобри връзката ми с нея — отвърна Барни, — защото тя се основава на малко по-различни принципи от тези, които описахте.

— Не е така — каза спокойно Фейн. — Може да ви се струва, че е, но аз наблюдавам планетата ден и нощ. Просто констатирам факта, не ви критикувам. Честно казано, вие сте ми симпатичен.

— Благодаря — каза Барни и продължи към землянката си, осветявайки пътя си с фенера. Висящият на врата му сигнализатор, който го предупреждаваше, когато се приближава — и което бе още по-важно, когато не се приближава — към землянката, зазвуча по-силно. Звукът наподобяваше квакането на жаби в езеро.

„Ще изгълтам токсина — помисли си той. — И ще съдя тези мръсници заради Лео. Защото съм му длъжен. Но няма да се върна на Земята. Ако не успея да се справя тук, няма да успея никъде. Надявам се, че ще мога да живея с Ан Хоторн или с някоя друга по закона на Доберман, както предсказа Фейн. Във всеки случай «обетованата земя» е тук, на тази мизерна планета.

Утре ще започна да чистя пясъка от мястото, където ще бъде зеленчуковата ми градина. Това ще бъде първата крачка.“

На следващия ден Норм Шайн и Тод Морис прекараха ранните утринни часове с Барни, учейки го да работи с булдозера, земекопачката и останалите машини, които бяха в различни стадии на разпадане. По-голямата част от машините, подобно на старите котараци, можеха да бъдат накарани да направят още едно усилие. Обаче резултатите не бяха особено задоволителни — те прекалено дълго не бяха използвани.

Към обяд Барни вече беше доста уморен. Затова реши да прекъсне за малко и докато си почиваше в сянката на огромния ръждясал трактор, изяде студения обяд и изпи чаша топличък чай от термоса, който Фран Шайн беше така любезна да му донесе.

Долу, в землянката, останалите колонисти се занимаваха с обичайните си дела, които изобщо не го интересуваха.

Барни виждаше навсякъде около себе си техните изоставени, залинели градини и се зачуди дали скоро и той няма да забрави за своята. Може би всеки нов колонист започваше по този начин, с всички сили, а после апатията и безсилието го завладяваха? Но толкова безнадеждно ли беше всичко? Всъщност не.

„Въпросът е в отношението — реши той. — И ние — всички ние, които сме работили за «П. П. Макети» — съдействахме охотно за това. Ние им давахме изход — лесен и безболезнен. А сега се появи Палмър Елдрич, за да сложи край на този процес. Ние самите му постлахме пътя, включително и аз, и сега какво? Има ли някакъв начин да изкупя вината си, както се изрази Фейн?“

Към него се приближи Хелън Морис и попита бодро:

— Как върви работата? — Тя седна и отвори дебел каталог за семена с големия символ на ООН върху корицата. — Виж, те доставят безплатно всички семена, които могат да виреят тук, включително и ряпа. Но тук живее малко, подобно на мишка зверче, което късно през нощта излиза на повърхността. То изяжда всичко. Ще ти се наложи да заложиш самоходни капани.

— Добре — съгласи се Барни.

— Преследването на марсианска мишка от такъв капан из пустинята е впечатляващо зрелище. Господи, толкова са бързи. И мишките, и капаните. За да е по-интересно, можеш да участваш в залагания. Аз обикновено залагам на капаните. Възхищавам им се.

— Мисля, че сигурно и аз ще залагам на капаните.

„Аз изпитвам голямо уважение към капаните — помисли си той. — Или иначе казано, ситуациите, в които никоя от вратите не е изход. Без значение какво е написано на тях.“

— ООН също така ще ти представи безплатно и два робота. За срок от шест месеца. Така че по-добре планирай предварително как ще ги използваш. Най-добре е да прокопаеш с тяхна помощ напоителни канали. Нашите вече не стават за нищо. Понякога каналите трябва да бъдат дълги двеста мили, че и повече. Или можеш да сключиш сделка…

— Никакви сделки — отсече Барни.

— Но това са наистина добри сделки. Можеш да намериш някой от обитателите на най-близките землянки, който е започнал да копае напоителен канал и го е изоставил. Купуваш го и го довършваш. Онова момиче от „Флекс Бек Спит“ ще дойде ли да живее тук с теб? — Тя го погледна с любопитство.

Барни не отговори. Гледаше в черното марсианско небе, осеяно със звезди дори денем. Над тях кръжеше кораб. Дилърът на Чю-Зет? Значи беше дошъл моментът, в който щеше да му се наложи да отрови себе си, за да спаси монопола на разрастващата се междупланетна империя, от която сега не получаваше никаква облага.