Филип Дик - Трите стигми на Палмър Елдрич

— Ще се върне, когато получи инструкции отгоре — каза Барни и започна да се спуска в землянката.

— Да, звучи разумно. Тя е дребна риба. Лео Бълеро, на Тера…

— Знам — прекъсна го Барни. Той не виждаше причина да крие предишната си кариера. И без това беше известен, колонистите рано или късно щяха да научат това. — Аз бях негов моден консултант в Ню Йорк.

— И гласувахте да преминем на Чю-Зет? — попита недоверчиво Норм. — Скарали сте се с Бълеро, така ли?

— Някой път ще ви разкажа.

Той слезе по подвижната стълбичка до долу и влезе в общата стая, където ги чакаха останалите.

— Поне не ви е изпепелила с лазерния пистолет, който размахва постоянно — каза с облекчение Фран Шайн. — Трябва да сте й направили добро впечатление.

— Избавихме ли се от нея? — попита Тод Морис.

— Ще узнаем утре вечер — отвърна Барни.

— Мислим, че сте доста смел — каза Мери Риган. — Вие сте добра придобивка за тази землянка, мистър Майерсън. Исках да кажа — Барни. Или, ако трябва да се изразя метафорично, ти внасяш свеж полъх в нашия дух.

— Хайде, хайде — засмя се Хелън Морис. — Не се ли стремим прекалено много да впечатлим нашия нов съжител?

— Изобщо не се опитвах да го впечатля — каза Мери Риган и се изчерви.

— Тогава да го поласкаеш — каза меко Фран Шайн.

— А ти? — каза ядосано Мери. — Ти първа започна да му се подмазваш, когато слезе по тази стълбичка. Или поне ти се искаше да го направиш и точно така щеше да постъпиш, ако всички ние не бяхме тук. Особено съпругът ти.

Норм Шайн каза, опитвайки се да смени темата на разговора:

— Жалко, че не можем да участваме в пренасяне тази вечер и да използваме за последен път добрата стара Пърки Пат. На Барни щеше да му хареса. Поне щеше да види против какво е гласувал. — Той изгледа многозначително всички, един по един. — Е, хайде… Със сигурност някой от вас си е скрил малко Кен-Ди в някоя дупка в стената или под резервоара с вода. Хайде, проявете щедрост пред новия ни съжител, покажете му, че не сте…

— Добре, де — избухна Хелън Морис, почервеняла от възмущение. — Имам малко, ще стигне за четирийсет и пет минути. Но това е абсолютно всичко. А представете си, че не започнат да продават веднага Чю-Зет в нашия район?

— Донеси своя Кен-Ди — каза Норман и, когато тя тръгна, подхвърли подире й: — И не се притеснявай, Чю-Зет вече е тук . Днес, когато взимах торба сол от последната доставка на ООН, се видях с един от техните дилъри. Той ми даде визитката си. — Той показа картичката. — Достатъчно ще е в седем и половина вечерта да изстреляме обичайната сигнална ракета от стронциев нитрат и те ще се спуснат долу от сателита си…

— От сателита! — разнесоха се изненадани гласове.

— Значи имат разрешение от ООН! — възкликна Фран развълнувано. — Може би вече имат макети и радиоводещи, които ги рекламират оттам?

— Не знам — призна си Норм. — Засега цари пълно объркване. Нека изчакаме прахта да улегне.

— Тук, на Марс, тя никога не се сляга — каза Сам Риган приглушено.

Бяха седнали в кръг. В центъра между тях стоеше макетът Пърки Пат — пълен и сглобен, който сякаш ги подканваше към действие. Всички усещаха привличането му и Норм Шайн си помисли, че ситуацията е сантиментална, защото те никога нямаше да направят това отново, освен ако не използваха макета, когато дъвчат Чю-Зет. „Какъв ли ще бъде резултатът? — запита се той. — Интересно…“

Кой знае защо, имаше усещането, че няма да е същото.

И че може би няма да харесат разликата.

— Разбираш ли — каза Сам Риган на новия жител на тяхната землянка, — по време на пренасянето смятаме да слушаме и гледаме новия аниматор на книги на Пат. Това е устройство, донесено наскоро от Тера… Сигурно си по-запознат с него по-добре от нас, Барни. Можеш ли да ни обясниш как действа?

Барни услужливо започна да обяснява:

— Слагате в процепа някоя книга, например „Моби Дик“. После настройвате продължителността на кратка или дълга. След това определяте версията — смешна, същата като в книгата или тъжна. После въвеждате името на онзи от великите художници, в чийто стил искате да бъде анимирана книгата — например Дали, Бейкън, Пикасо… Един аниматор от среден клас трябва да е способен да анимира в стиловете на дузина известни художници. Те се избират, когато се купува устройството. Има опция, с която по-късно могат да се добавят и нови художници.

— Страхотно! — възкликна ентусиазирано Норм Шайн. — Значи човек може да си устрои развлечение за цяла вечер, като гледа например тъжна версия на „Панаир на суетата“ в стила на Джек Райт. Супер!