Филип Дик - Трите стигми на Палмър Елдрич

Барни хвърли цигарата си и вдигна най-големия от куфарите си.

— Благодаря. Съветът беше мъдър.

— Извинете — каза Сам учтиво и отиде да вдигне фаса, за да го допуши.

Събрани в една от стаите, достатъчно голяма за всички, обитателите на землянката заедно с най-новия им съжител Барни Майерсън се готвеха да гласуват. Беше шест часът местно време. Вечерята, която според наложилата се традиция беше обща за всички, току-що бе приключила. Миялната машина миеше и сушеше съдовете. На Барни му се струваше, че сега никой няма какво да прави. Тежестта на свободното време бе притиснала всички.

Норм Шайн преброи гласовете и обяви:

— Четири за Чю-Зет, три за Кен-Ди. И така, всичко е решено. Кой ще се заеме със задачата да предаде лошите новини на Импи Уайт? — Той огледа останалите. — Тя няма да е доволна, по-добре да се подготвим за това.

— Аз ще й кажа — обади се Барни.

Изненадани, трите съпружески двойки впериха погледи в него.

— Но ти дори не я познаваш! — възрази Фран Шайн.

— Ще кажа, че вината е моя — отвърна Барни. — Че аз съм гласувал за Чю-Зет и съм наклонил везните в негова полза.

Задачата беше тежка и той знаеше, че ще му позволят да се заеме с нея.

След половин час вече чакаше в тъмнината до входа на землянката, пушейки цигара и вслушвайки се в тайнствените звуци на марсианската нощ.

В далечината някакъв светещ обект прекоси небето, закривайки за момент звездите. Малко по-късно Барни чу звука от спомагателните двигатели за намаляване на скоростта. Разбра, че до срещата остава още малко. Чакаше, скръстил ръце на гърдите си, опитвайки се да се отпусне и повтаряше мислено нещата, които смяташе да каже.

Скоро пред него се появи бавно пристъпваща жена с набито телосложение и тежък защитен костюм.

— Шайн? Морис? Или си Риган? — Тя го погледна с присвити очи, осветявайки го с инфрачервен фенер. — Не те познавам.

Жената спря на безопасно разстояние.

— Имам лазерен пистолет — каза, целейки се в Барни. — Слушам те.

— Нека да се отдалечим, за да не ни чуват от землянката — предложи Барни.

Импейшънс Уайт го последва много предпазливо, като продължаваше да го държи на мушката. Той й подаде идентификационната си карта и тя я разгледа под светлината на фенера си.

— Работил си с Бълеро — каза, оглеждайки го внимателно. — Е, и?

— Обитателите на землянка „Чикън Покс Проспектс“ минават на Чю-Зет.

— Защо?

— Просто го приеми и не се опитвай да продаваш повече тук. Можеш да се обадиш на Лео в „П. П. Макети“ и да го питаш, той ще ти обясни. Или се свържи с него чрез Конър Фрийман на Венера.

— Така и ще направя — каза Импейшънс. — Чю-Зет е боклук. Води до пристрастяване, токсичен е и което е още по-лошо, води до халюцинации с фатални последици. Освен това виденията не са за Земята, а… — Тя направи жест с пистолета. — Гротескни, налудничави фантазии, водещи до пълно разстройство на личността. Обясни ми защо взехте това решение?

Той не каза нищо, само сви рамене. Но идеологическата й преданост към нейната страна в битката го заинтригува и развесели. „Всъщност — помисли си той — нейният фанатизъм е коренно различен от този на момичето от кораба.“ Очевидно характерът на убежденията не оказваше влияние на силата на вярата. Той никога по-рано не си беше давал сметка за този факт.

— Ще се видим утре вечерта по същото време — реши Импейшънс Уайт. — Ако казваш истината — чудесно. Но ако не…

— Тогава какво? — попита той преднамерено бавно. — Можеш ли да ни принудиш да употребяваме твоя продукт? В края на краищата, той е незаконен. Можем да потърсим защитата на ООН.

— Ти си новак тук — изрече тя с огромно презрение. — Чиновниците на ООН, отговарящи за този район, са съвсем наясно с незаконната търговия с Кен-Ди. Аз им плащам редовно, за да не ми се бъркат в работата. А що се отнася до Чю-Зет… — Тя направи жест с пистолета. — Ако ООН смята да ги защитава и те превземат пазара…

— …Тогава ти ще се присъединиш към тях — каза Барни.

Тя не отговори, а се обърна и си тръгна. Почти веднага ниската й фигура изчезна в марсианската нощ. Барни постоя още малко на мястото си, после се върна в землянката, ориентирайки се по огромния силует на паркираната наблизо, наподобяваща трактор машина, която явно не беше използвана отдавна.

— Е? — попита Норм Шайн, който, за изненада на Барни, го чакаше при входа. — Дойдох да видя колко дупки е направила в черепа ти.

— Тя прие нещата философски.

— Импи Уайт? — Норм се изсмя. — Друг път философски. Тя върти бизнес за милиони кожи. Какво всъщност се случи?