Уилям Дийл - 27

— Да.

— Напоследък Хитлер се е надул като пуяк — каза Уилоуби строго. — Опива се от успехите си. Но след няколко месеца ще разбере, че трябва повече да се съобразява със световното мнение. Мисля, че този човек жадува за признание и одобрение. Срещал съм се с него, знаеш ли. Направих едно от първите английски интервюта с него.

— И се надяваме, че ще интервюираме и мистър Рузвелт тази есен, когато идем в Щатите — каза лейди Пенелоп.

— Е, знаете какво казват — отбеляза Уилоуби. — В Америка избираш някой за президент и после сядаш и чакаш да изпълни всички лъжи, които е обещал. Ние в Европа сме по-различни: избираме един човек, сядаме и го чакаме да сгреши.

— Наистина ми е дошло до гуша от политика, всички говорят само за това — каза Джени. — Тук е Париж, а не Берлин. Защо не сменим темата? Конят на Франсис ще участва в голямото състезание днес.

— Добре — съгласи се Франсис. — Някой да иска да говорим за коне?

Лейди Пенелоп го погледна с открито презрение.

— Чувала съм, че интересите ви са ограничени. Джени настръхна, после рязко каза:

— Това е невъзпитано и невярно. И мисля, че хора с вашето положение би трябвало да знаят по-добре как се говори.

Англичанката почти зяпна. Самата Джени също бе изненадана от избухването си и бузите й поруменяха.

— Конете са благородни създания — каза Кигън с крива усмивка, като се опитваше да заглади нещата. — Нали за това сме тук всички. — Той се обърна към лейди Пенелоп. — Как ви наричат? Пени?

— Можете да ме наричате лейди Пенелоп — остро отговори тя и се отдалечи.

Уилоуби вдигна рамене.

— Ще трябва да извините дъщеря ми — каза той примирено. — След смъртта на съпруга й чувството за хумор й изневерява.

— Може би се държах малко фамилиарно — отговори Кигън. — Приемете извиненията ми.

— Разбира се. Между другото, Кигън, да заложа ли на вашия кон?

— Аз лично ще заложа — каза Кигън, докато превзетият британец си тръгваше.

— Това се казва невъзпитано дете — засмя се Радмън.

— Съжалявам — каза Джени, — просто избухнах.

— Ти просто й сви сърмите — засмя се Кигън. — Изглеждаше като цапардосана с мокър парцал.

— Предлагам да си направим една солидна закуска в „Максим“ за моя сметка и да се върнем за приема след откриването — каза Радмън.

— Ние трябва да тръгваме. — Кигън сложи ръка на кръста на Джени. — Имаме си други планове.

— О? — каза Джени. — Не може ли Бърт да ни придружи?

— Не — каза Кигън и я поведе към пакарда. — Ще се видим след два часа на приема.

Радмън ги гледаше, докато вървяха към колата. Никога не бе виждал Кигън така развълнуван и щастлив. Тук, на откриването на сезона, най-голямото светско събитие в Париж, те бяха така великодушни да прекарат дните си с него, че сега, когато бяха решили да се усамотят за няколко часа преди надбягванията, той не се обиди.

Бе така погълнат от мислите си, че не видя фон Майстер, който пресече паркинга и дойде при него.

— Хер Радмън — каза нацистът. — Радвам се да ви видя. Радмън го погледна и каза грубо:

— Тази униформа изглежда съвсем не на място тук.

— Ще свикнете с нея.

Радмън понечи да заобиколи високия нацист, но той му препречи пътя.

— Между другото — каза фон Майстер, — имате един служител във вашия офис, един фотограф, Марвин Клайн.

— Точно така.

— Може би „Ню Йорк Таймс“ не е получил заповедта на райхсминистъра Гьобелс. Повече не може да наемате на работа евреи.

— Не сме го наели в Германия. Той е американец.

— Е… — усмихна се германецът, — няма голяма разлика.

Радмън понечи да си тръгне, но фон Майстер продължи:

— Вашият приятел, този със състезателния кон, как се казва?

— Кигън.

— О, да, Кигън. Неговата приятелка — или може би съпруга — нали е германка?

— Е, и?

— Просто съм любопитен. Винаги се интересувам от германските момичета. — Немецът се засмя. — Така че… кажете му, че се надявам кобилата му да спечели. Ще заложа на нея.

— Горкият Бърт — каза Джени, когато се качиха в колата. — Трябва да му намерим жена, за да сподели нашето щастие.

— Бърт ще се оправи. Негова любовница е работата му. Ако се почувства самотен, стига да си облече тренчкота и няма да може да се отърве от жени.

— Стига си говорил така. Ядосваш го.

— Показвам привързаността си. Това е единственият начин мъжете да показват чувствата си, без да ги арестуват за нарушаване на моралния ред.

Тя отметна глава и се засмя.

— Понякога ме караш да се смея, без да знам защо. — Притисна се в него. — Толкова съм щастлива, Ки.