Уилям Дийл - 27

— Какво! — извика Кигън толкова силно, че всички в бара се обърнаха. Кигън стана. — Глупости!

— Съжалявам — каза Смит, — ФБР ще се заеме с това, понеже делото се отнася до беглец. Шпионажът няма нищо общо.

— Тогава ще продължа сам — каза Кигън злъчно. Смит се изкикоти и поклати глава.

— Как? Та ти нямаш откъде да започнеш.

Кигън не отговори. Той знаеше, че изрезките са почти безполезни, но те бяха последната му възможност.

— Разбира се — каза Смит, — има една възможност. Кигън го погледна подозрително.

— Каква възможност?

— Да подпишеш договор с Бюрото за съгласуване на информацията — каза Смит. — По този начин можем да оправдаем едно текущо разследване на основание, че го подозираме, че е вражески агент. Хувър се интересува от него точно сега само като от беглец.

— Смит, аз не съм шпионин. Не съм в системата на Донован.

— Приемат всякакви — каза Смит. — Освен това шефът и аз сме съгласни, че ти свърши дяволски добра работа като го проследи чак в Колорадо.

— Ти ми казваш, че ако се присъединя към тази нова разузнавателна агенция, ще мога да продължавам да се занимавам с това?

— Засега.

— И после какво?

— Ще бъдеш в нашия екип.

— И винаги на ваше разположение?

Смит бавно кимна.

— От Нова година ще открием курсове за обучение. Определили сме едно място в Бостън. Ще бъдат двумесечни. Надяваме се да ги изкараш. По дяволите, Кигън, погледни на нещата трезво: вероятно при всички случаи ще започнем война.

— Не и ако Siebenundzwandzig успее да я предотврати. Смит отвори куфарчето си, извади един договор и му го подаде.

— Помисли си все пак.

— А какво ще стане с Драймън?

— Не мисля, че ще можем да оправдаем използването на военен пилот и самолет повече. Във всеки случай той следва да бъде освободен след два месеца. Ще го върнат в предишната база и ще започне процедурата по уволнението му.

— Пълномощията?

— Ще трябва да се откажеш от пълномощията на Белия дом. След като завършиш курса в Бостън, ще имаш нови пълномощия от Бюрото за съгласуване на информацията.

— А междувременно Двадесет и седем е на свобода, а Франция и Англия са във война с Германия.

— ФБР е по петите му.

— С погрешно обвинение — изсумтя Кигън.

— Не ги подценявай. Може и да го хванат с информацията, която сме им дали. И определено имат средствата, които ти нямаш.

Кигън погледна договора, сгъна го и го прибра в джоба си.

— Ще си помисля.

— Чудесно — каза Смит с кисела усмивка. — Ще поддържаме връзка.

В кабинета си в главното командване в Мюнхен Адолф Хитлер стоеше пред една внушителна карта на Европа и гледаше самодоволно цветните стрелки, които обозначаваха неговата светкавична война, Blitzkrieg, с Полша. За две седмици войските му се бяха спуснали като щипки на изток през полския коридор, после на юг и на изток през Южна Полша, после обратно, за да се съединят със северните дивизии. Варшава беше обградена и разнебитена от двуседмичните опустошителни бомбени нападения.

Полша беше негова.

Той се засмя високо. Зад него Фирхаус тихо изръкопляска.

— Приемете поздравленията ми, майн фюрер. Сега целият свят разбра значението на Blitzkrieg.

Хитлер кимна категорично няколко пъти, очите му горяха трескаво.

— Точно както беше запланувано — тихо се похвали той. — Шестдесет хиляди убити, двеста хиляди ранени, седемдесет хиляди души пленени. А войната нямаше и три седмици.

— Следващата е Франция и после ще отблъснем британците оттатък Ламанша, а, майн фюрер?

От самото споменаване на Ламанша го заболя стамахът. Хитлер не вярваше, че вече притежава средствата, за да нахлуе в Англия.

— Никога не подценявай врага си, Вили — каза той и вдигна предупредително пръст. — Британците са издръжливи. Горди. Упорити. Те са експлоататори. Те са психологическа сила, опасваща целия свят. И са защитени от голям морски флот и много храбра авиация.

— Снабдявана от американците — добави Фирхаус.

— Точно така — каза Хитлер. — Ти разбираш накъде клоня, а, Вили?

— Да, майн фюрер.

— Колко бързо можеш да задействаш Siebenundzwandzig?

— Готов съм да наредя на подводницата да тръгне на юг, майн фюрер.

— Кой я командва?

— Капитан Франц Лайгер.

— Аха! — каза Хитлер и вдигна вежди. — У-17. А Siebenundzwandzig?

— Поддържаме връзка с него чрез обяви във вестника. Можем да го задействаме веднага.

Хитлер го погледна с подозрение.

— Ти си предвидил моето решение, Вили?

— Не напълно, майн фюрер — каза Фирхаус, не желаейки да накърни крехкото его на Хитлер. — При тази война Лайгер може да промени плановете си и да иде на друго място. Това може да е последната ни възможност. Хитлер се усмихна.