Уилям Дийл - 27

— Е, какво имаш за нас? — попита Рузвелт любезно.

— Вижте, господин президент, мисля, че знаете, че не съм смахнат. Казвам го, понеже това, което ще ви съобщя, може да прозвучи доста глупаво. Работата е, че ако не бях сигурен, че е вярно, нямаше да съм тук.

— Давай нататък — нетърпеливо каза президентът. Явно беше заинтригуван. Донован продължаваше да гледа безизразно.

— Един човек, когото считам за безукорен, ми предаде информация, че един германски агент се е укрил дълбоко в нашата страна — започна Кигън. — Той е тук вече от няколко години. Много опитен агент и задачата му е, ако успее, да неутрализира Съединените щати, в случай че Англия и Франция започнат война с Хитлер.

— Да ни неутрализира? — усъмни се Донован. — И как планира да го направи?

— Какъвто и да е планът им, този човек, чието кодово име е Siebenundzwanzig, Двадесет и седем, работи директно за Хитлер. Според моята информация той наистина може да ни спре да обявим война на Германия.

— Но ти нямаш представа каква е задачата му, така ли?

— Точно така.

— Това е смешно — презрително се усмихна Донован, изразявайки за първи път някакво чувство. — Какво би могъл да направи един човек, че да ни компрометира до такава степен?

— Не знам, полковник, но мога да ви кажа следното. Тази информация идва от един нацистки агент в Германия, който е проникнал в една нелегална организация. Бил е хванат и измъчван. Предал е имената на трима агенти. Информацията за другите двама е била точна и двамата са били убити.

— Каква нелегална организация? — попита Донован. Лицето му отново представляваше неразгадаема маска. „Не е човек, с когото да играеш покер“ — помисли си Кигън и настоя:

— Моят източник е безпогрешен.

— Откъде взе тази информация? — попита пак Донован.

— Не мога да кажа това.

— Мисля, че мога да ти обещая, че тази информация никога няма да излезе от тази стая — меко каза Рузвелт. — Не ни ли се доверяваш, Франсис?

— Разбира се, че да, господин президент. — Но съм дал обещание.

— Оценявам това — каза Рузвелт. — От друга страна, Донован също има право. Това ще ни помогне да оценим достоверността на твоята информация.

— Чували ли сте някога за организацията Черната лилия?

Очите на Донован се разшириха. Рузвелт го погледна с вдигнати вежди.

— Да — каза Донован.

— Това идва от ръководителя на Черната лилия.

— Ти познаваш ръководителя на Черната лилия? — недоверчиво попита Донован.

Кигън кимна. Донован гледаше скептично. Кигън реши, че е време да спечели един-два рунда в този мисловен боксов мач.

— Името му е Аврам Волфсон — каза Кигън и смаяната реакция на Донован подсказа на президента, че Кигън е спечелил първия нокдаун в този оспорван мач.

— Това покрива ли се с твоята информация, Бил? — попита президентът.

— Чувал съм това име — предпазливо каза Донован. Все още не се предаваше.

— Волфсон е безспорният ръководител на Черната лилия — решително каза Кигън. Той е неин ръководител, откакто е била образувана в университета в Берлин през трийсет и трета. Един от неговите главни помощници е Йоахим Вебер. Всъщност беше. Вебер е бил убит от нацистки агенти в Цюрих преди две години. Реакцията на Волфсон е прекалено радикална. Той отвръща на удара, като убива един агент в Цюрих и друг във Виена. Но третият, Siebenundzwanzig, е все още жив, понеже е тук, в Америка.

Рузвелт се намести в инвалидната си количка. Изпитваше почти перверзно удоволствие да наблюдава „сражението“ между двамата. Донован, сащисан от потока информация, изглеждаше потиснат.

— И как е открил този Волфсон, че в групата му има шпионин? — попита той все още скептично.

— Внедреният агент използвал името Исак Фиш. Истинският Фиш бил затворник в Дахау и бил екзекутиран заедно с петдесет други затворници за назидание на останалите след един неуспешен опит за бягство. Волфсон се добрал до списъка на убитите…

— Е, стига де… — започна Донован, но Кигън го прекъсна — подаде му изпомачкания списък на мъртвите заложници.

Донован неохотно взе листа, погледна подозрително Кигън и попита:

— По дяволите, откъде си взел това?

— Съжалявам, полковник, не мога да кажа.

— И очакваш да ти повярваме, че си посветен в този вид информация?

— Мисля, че тя сама говори за себе си — каза Кигън. — Волфсон е… измъкнал… информация от Фиш относно тримата агенти.

— Почакай малко. — Донован поклати глава. — Със сигурност знам, че Черната лилия не прави такива неща.