Уилям Дийл - Първичен страх

В този момент един глас зад екрана каза: „Добре, Били, твой ред е.“ Едно високо слабо момче с плътни панталони и копринена риза влезе в кадър и започна да играе с момичето. Представлението стана по-вълнуващо и по-секси. Гласът извън кадър започна да дава инструкции, нареждайки им да направят така наречения бавен стриптийз, докато и двамата останаха голи. После инструкциите станаха по-определени и по-сексуално ориентирани. Накрая гласът нареди на Питър да излезе на сцената.

Моли, Том и Мартин гледаха безмълвно, докато гласът зад кадъра дирижираше това, което беше известно като menage a trois. После касетката рязко свърши. Тримата стояха безмълвни, докато Вейл пренавиваше касетката. Той се обърна към Моли.

— Ще ни извиниш ли за минутка, Моли?

Тя не изглеждаше притеснена от молбата.

— Какво ще кажете да си пийнем? — каза тя. — Май по една чашка ще дойде добре след видяното.

— Хубава идея — каза Гудмън.

Тя отиде в кухнята.

— Окей, откъде взе касетката, Том? — попита Вейл, когато останаха сами.

— Виж, това, което не знаеш…

— Откъде взе проклетата касетка?

— От спалнята на епископа. Беше в килера с другите касетки от богослуженията.

— Ти си задигнал веществено доказателство от мястото на престъплението?

— Просто я взех назаем.

— Господи, та те имат инвентарен списък на тези касетки.

— Взех една празна касетка и ги смених.

Разтревожен, но впечатлен, Вейл не знаеше дали да се смее, или да се сърди.

— Всичко, което знаем, е, че те са я гледали — каза той.

— Едва ли. Щеше да бъде в стаята с доказателствата. Няма да оставят такова нещо да се въргаля наоколо.

— Ако Венъбъл разбере за това, с твоята кариера е свършено, преди още да е започнала. Вероятно и двамата ще трябва да практикуваме в Боливия, без право да се явяваме пред съда.

— Значи… ще ида и ще ги сменя отново.

— Не съм казвал такова нещо — сърдито каза Вейл. — Това е дяволски удар. Сега трябва да обмислим какво да направим.

Моли се върна в стаята, носейки напитките върху малък поднос. Докато ги слагаше на масата, Вейл каза:

— Моли, искам с никого да не споделяш това, което видя преди малко, дори и със съдията и Наоми, докато аз не ти кажа.

— Нито дори с Аарон?

Вейл се замисли за минутка, после каза:

— Не му казвай, че си видяла касетката, просто му кажи какво е докладвал Том. Във всеки случай Аарон го няма в нея. Знаем ли кои са другите?

— Високото момче е Били Джордан — каза Гудмън. — Ниският е едно момче на име Питър. Момичето е Линда.

— Линда, приятелката на Аарон?

Гудмън кимна.

— Господи! — каза Вейл. Той погледна към Моли. — Епископ Ричард Рашмън, Франк Купра на детското порно. Нищо чудно, че децата са превъртели.

— Така че какво ще правим? — попита Гудмън.

Вейл не отговори. Стана и започна да обикаля стаята.

— Той мисли — каза Гудмън на Моли.

— Мартин, инсинуациите тук са огромни — каза Моли. — Религиозната и сексуална дезориентация водят до психическо разстройство. Първо, преподобният Шекълс го праща в ада. После баща му го завежда в живия ад, дупката. Прелъстен е от учителката си. Епископът не само развращава сексуалните му преживявания, но му казва, че като го прави, се отървава от дявола. И приятелката му е сексуална жертва! На мен ми изглежда…

Вейл вдигна ръка и я спря. Погледна към Гудмън.

— Как ще го докажем?

— Какво да докажем?

— Това, че зловещият глас зад кадър е на епископ Рашмън. Епископът никога не се показва. Без желязно потвърждение прокуратурата ще твърди, че гласът може да принадлежи на всекиго. Ти каза, че Алекс няма да свидетелства.

— Моето предположение е, че Алекс сега е на път за Аляска — каза Гудмън обезсърчено.

— А Питър и Линда?

— Трябва първо да ги намерим — и да ги убедим да застанат на свидетелската скамейка.

— Значи остава думата на Аарон срещу невидимия мъртъв режисьор.

— Точно така.

— Има ли още някой замесен в църквата? — попита Моли.

— Не мисля — каза Гудмън. — Това, което мога да скалъпя от Алекс, е, че епископът е набирал тези деца под прикритието, че ги е приобщавал към вярата. Тази история с момчетата от олтара е фасадата на частния му порноклуб. Вярвам, че Аарон е срещнал Линда, когато е била доведена като „талисман“. Тя е била на четиринайсет години по това време и са живеели в Дома на Спасението.

— Което е още една причина за страх да разгласяват това.

— Вероятно — каза Моли. — Но аз бих казала, че истинската причина е унижението и объркването. Те се страхуват от порицанието на обществото повече, отколкото от себеподобните си.