Уилям Дийл - Първичен страх

Гудмън провери в малкия си черен бележник, в който винаги вписваше многословните си бележки.

— Има още някои неща — продължи той. — На масата в дневната й имаше половин дузина снимки на Аарон на различна възраст — как чете книга, седи до поточето, лови риба, групова снимка на класа от единайсет деца на различна възраст с Ребека в средата, всичките някак вдървени, знаете как се получават тези снимки, всички изглеждат толкова сериозни. Но няма снимка на Ребека с Аарон, освен груповата. Той също е отбелязвал доста цитати в книгите. Слагал парчета хартия в тях и запаметявал забележките. Преписах две от тях. „Злото идва при нас, хората на изкуството, носейки маската на всички добродетели.“ Имаше и една китайска пословица: „Има два вида идеални хора — едните мъртви, а другите неродени.“

Гудмън беше записал някои въпроси към себе си.

„Беше ли Стемплър физически или сексуално малтретиран в правен аспект? Сексуалната му ориентация толкова ли е перверзна, колкото може би изглежда? Дали тези два фактора, сами по себе си, са допринесли за вътрешната ярост, отвела Аарон в спалнята на епископ Рашмън?“

Може би, предположи той, Моли Ерингтън ще отговори на тези въпроси.

— Знаеш ли какво почвам да се чудя? — завърши Гудмън.

— Какво? — попита Вейл, който слушаше равнодушно подробния разказ на Том за късия, нещастен живот на Аарон Стемплър.

— Дали той не се е отървал от едно разочарование в Криксайд, за да приключи тук с друг вид разочарование. Може би… може би прекалено много се е струпало върху него.

— Мислиш, че той го е направил?

— Господи, не знам, Марти. С този произход? Глупости, та това е достатъчно да замае главата на всеки.

Вейл не отговори. Вместо това се обърна към Моли.

— Окей, докторе, вие сте наред.

— Нека първо видим записа — каза тя. Гласът й изведнъж стана по-строг и по-властен.

Вейл си помисли: Господи, тя вече ще води срещата.

— Окей — каза той, завъртя стола си към видеото и сложи интервюто на Моли вътре.

— Преди да започнем — каза Гудмън, — как можете да разберете дали някой има психическо разстройство.

— Това е много стройна процедура, точно като лечението — каза Моли. — Търсим симптоми, изяви, влияния — същият начин, по който един лекар идентифицира физическа болест.

— Има ли някакви норми за това? — попита Вейл.

— Да. Нарича се „Диагностичен и статистически наръчник за психически болести“. Американската психиатрична асоциация го е публикувала и той е нашата библия. За психиатрията наръчникът е това, което е Анатомията на Грей за физиологията.

— Знам, че това е тъп въпрос — каза Наоми, — но защо те винаги лежат на кушетка и лекарят стои до тях?

— Просто, за да се отпуснат. Това, че не се вижда аналитикът, намалява до минимум разсейването. Те сякаш разговарят повече със себе си, отколкото с някой друг. Премахва личностната бариера.

— Каква е крайната цел? — попита Вейл.

— Свободните асоциации. Насърчаваш обекта да се концентрира върху вътрешните преживявания… мисли, фантазии, чувства… с надежда да се създаде една атмосфера, при която пациентът ще каже абсолютно всичко, което му дойде наум, без да го е страх, че ще бъде цензуриран или съден.

— И как помага това? — попита Наоми.

— Накрая това довежда до едно състояние на регрес. — Те си спомнят неща от далечното минало — травматични случки, болезнени срещи — много ясно. Повторното преживяване и страховете, и чувствата, които го съпътстват, са ключове към диагнозата. Първата среща беше доста повърхностна, но отлична като начало.

Всички наблюдаваха и слушаха мълчаливо, докато касетата свърши. Мълчанието продължи още няколко минути.

— Е, Моли, какво мислиш дотук? — попита Вейл.

Тя седеше с ръце в скута си и мълчеше. „Какво искат да разберат? Дали го е направил, и ако го е направил, защо? Дали е хладнокръвен убиец, или неговата реалност е илюзия? Кукла ли е, или кукловод?“

— Все още не съм сигурна — каза тя накрая. — Така както виждам нещата, всички сме изправени пред същото предизвикателство: как да спасим Аарон Стемплър от електрическия стол. Разликата е, че вашият подход включва юридическа стратегия и тактика, а моят включва научна логика, която понякога може да отнеме и години, ако изобщо се намери отговорът.

— А остават само петдесет и един дни — каза Гудмън.

— Някакви заключения дотук? — понита Вейл.

Тя поклати глава.

— Още не съм готова.

— Вижте, получаваме смесени съобщения за това момче — започна Мартин. — Той казва, че е спал с жена за първи път на шестнайсет години. Учителката казва, че го е прелъстила две години по-рано. Казва, че брат му е убит при катастрофа, ние чуваме други неща.