Уилям Дийл - Първичен страх

ВЕЙЛ: Откъде си?

СТЕМПЛЪР: Криксайд, Кентъки.

ВЕЙЛ: Откога си в града?

СТЕМПЛЪР: От две години. Дойдох тук през март 1981 г.

ВЕЙЛ: Къде си учил?

СТЕМПЛЪР: В училището в Криксайд. После отидох в гимназията в Лордсвил, на около двайсет мили от Криксайд.

ВЕЙЛ: Живи ли са родителите ти?

СТЕМПЛЪР: Не, сър. Баща ми умря от рак на белите дробове преди четири години. Мама почина миналата година. Брат ми Самуел умря при катастрофа.

ВЕЙЛ: Някакви близки роднини?

СТЕМПЛЪР: Не, сър.

ВЕЙЛ: Завърши ли гимназията?

СТЕМПЛЪР: Да, сър.

ВЕЙЛ: Какви бележки имаше?

СТЕМПЛЪР (гордо): Аз бях отличник, освен по математика. Никога не ми е харесвала математиката, но преминах добре.

ВЕЙЛ: Кога за първи път срещна епископ Рашмън?

СТЕМПЛЪР: Когато дойдох в града. Срещнах един човек на име Били Джордан и той ме заведе в Дома на Спасението. Там срещнах епископ Рашмън.

ВЕЙЛ: А бяхте ли приятели? Искам да кажа, епископ Рашмън беше ли добър с теб?

СТЕМПЛЪР: Да, сър. Той ме прие в Дома, остави ме да работя в църквата и да спечеля малко пари. Също така ми помогна да започна задочни курсове в колеж. ВЕЙЛ: Задочни курсове?

СТЕМПЛЪР: Да, сър, учех по пощата.

ВЕЙЛ: Какво учеше?

СТЕМПЛЪР: Знаете, начални курсове.

ВЕЙЛ: Като подготвителни курсове. Английски и такива неща?

СТЕМПЛЪР (кима).

ВЕЙЛ: Кога започна тези курсове?

СТЕМПЛЪР: Миналата есен. Епископът каза, че ще бъде загуба за мен, ако не продължа образованието си.

ВЕЙЛ: Харесва ли ти училището?

СТЕМПЛЪР: Да, сър. Ученето е любимото ми занимание. Разбира се, акцентът ми винаги разсмива хората.

ВЕЙЛ: Затова ли учеше задочно?

СТЕМПЛЪР: Не, сър… по-евтино е. И винаги ми се налага да работя по нещо. Така че не можех да уча редовно.

ВЕЙЛ: Какво работеше?

СТЕМПЛЪР: Точно това работя сега в библиотеката, чистя и така нататък.

ВЕЙЛ: Аарон, ти и епископ Рашмън имахте ли някакви разпри, лични или други?

СТЕМПЛЪР: Не, сър. Той искаше да се приобщя към църквата и аз учех за това. Гледах видеокасетки на службите и момчетата от олтара, такива неща.

ВЕЙЛ: Не си ли малко стар за момче за олтара?

СТЕМПЛЪР: Това беше добър начин да уча. За църквата, искам да кажа.

ВЕЙЛ: Обсъждал ли си това с епископа?

СТЕМПЛЪР: Да, сър. И четях книги. Епископът ми позволяваше да взимам книги от библиотеката му, когато пожелая.

ВЕЙЛ: Какви книги?

СТЕМПЛЪР: Всякакви. Каквито си поисках. Четях всичко.

ВЕЙЛ: Но тези дискусии с епископа не бяха гневни разговори, нали така? Искам да кажа, че са били приятелски дискусии?

СТЕМПЛЪР кима: Да, сър. Говорехме за различни вероизповедания, в които хората вярват.

ВЕЙЛ: Значи ти не си бил възпитан като католик?

СТЕМПЛЪР колебае се и поглежда настрани: Да, сър. Ходех в църквата на Исус Христос и Вечното покаяние.

ВЕЙЛ: Това е било името на църквата? Не мисля, че съм го чувал преди.

СТЕМПЛЪР: Беше просто един местен проповедник, мистър Вейл.

ВЕЙЛ: И така, нека обобщим всичко, епископ Рашмън ти е помогнал да почнеш курсове в колежа, помогнал ти е да се настаниш в Дома на Спасението, помогнал ти е да си намериш работа и е говорил с теб да станеш католик, може би дори момче на олтара. Не е ли това достатъчно?

СТЕМПЛЪР: Да, сър.

ВЕЙЛ: И вие двамата никога не сте се карали, не сте имали сериозни пререкания?

СТЕМПЛЪР: Не, сър.

ВЕЙЛ: Дори когато напусна Дома на Спасението?

СТЕМПЛЪР: Не, сър. Той разбра, че е дошло време.

ВЕЙЛ: Аарон, разбираш ли защо си тук?

СТЕМПЛЪР: Да, сър. Казват, че съм убил епископ Рашмън.

ВЕЙЛ: Знаеш ли какво ще стане сега?

СТЕМПЛЪР: Ще ида в Дейзиленд и там ще решат дали съм луд, или не и ще застана пред съда.

ВЕЙЛ: И ти разбираш сериозността на всичко това?

СТЕМПЛЪР: Разбира се. Може да ме екзекутират.

ВЕИЛ: Разкажи ми за вечерта, когато беше убит епископът. Ти беше в апартамента му, нали така?

СТЕМПЛЪР: Да, сър. Момчетата от олтара се събрахме там. Погледахме видеокасетата. После пихме по нещо разхладително — кола и сладки и говорихме, знаете… да си католик и така нататък.

ВЕЙЛ: По кое време стана това?

СТЕМПЛЪР: Е, не мога да бъда сигурен, понеже нямам часовник. Струва ми се, че отидохме там… около осем. Стояхме около час и половина. Така че предполагам, си тръгнахме около девет и половина.

ВЕЙЛ: И кои бяхте там, Аарон?

СТЕМПЛЪР: Питър, Джон, Били, Сид и аз. И епископът.

ВЕЙЛ: Всички ли живеят в Дома на Спасението?

СТЕМПЛЪР: Освен Били и мен.

ВЕЙЛ: Какви са фамилните им имена?