Уилям Дийл - Първичен страх

— Не разбирам.

— Областният прокурор ще бъде много упорит в това дело, а прокурорът е истинска баракуда.

— Как се казва?

— Името й е Джейн Венъбъл. Тя е много добра и си има личен мотив. Закопах я на едно дело преди няколко години, така че тя ще гледа да направи една резка върху пушката си за моя сметка. Съдията не ме харесва. Градът, окръгът и щатът искат да видят кожата ми опъната върху вратата на съда.

— Знам — каза тя. — Прочетох статията за теб в „Сити мегазин“.

Вейл се усмихна:

— Не вярвай на всичко, което четеш!

— Мислех, че тя е похвална — в професионално отношение, искам да кажа. Тя не те разкрива много като личност.

— Предпочитам го по този начин.

— Защо?

Той помисли малко, като се чудеше дали вече не го беше подложила на психоанализа.

— Искам вниманието да е фокусирано върху клиента и фактите.

— Много е трудно да се направи. Ти си толкова… ярък.

— Ярък?!

Тя се смути.

— Е, статията те показва по този начин.

— По-добре да съм нещо. Всички в града не само приемат, че Аарон е виновен, те искат да го опекат. Освен това…

— Мислиш, че това ще стане? — попита тя. — Искам да кажа, че ще го сложат на електрическия стол?

— Разбира се. Това, което ние искаме, е справедливост, това, което обществото иска, е отмъщение. Когато един човек е обвинен в престъпление, особено в углавно престъпление, погледнете от другата страна на съдебната зала, където седи прокурорът — там винаги са съпругата на жертвата, приятелите, майката, бащата, сестрата, братът, седнали точно зад него и искат библейското око за око. Съдебната зала е една римска лъвска клопка. Нашата работа е да държим обвиняемия извън клопката.

— Така ли виждаш клиентите си, като човешки жертвоприношения?

— Моли, аз познавам закона много добре. В това съм много добър, но съм и дяволски прагматичен.

— И агресивен…

— Напълно.

— Предан…

— Наричам го съсредоточен.

— Циничен…

— Това е много съществено. Не вярвай на никого, не вярвай на нищо. Не вярвай на това, което виждаш, което чуваш, което четеш. И, за Бога, не се доверявай на нито един човек.

— Всичко това звучи… не знам, така…

— Вулгарно е добра дума — прекъсна я Вейл. Гласът му беше почти небрежен. — Законът е вулгарен. Убийството е вулгарно. Грабежът, изнасилването, нападението, незаконното присвояване, разводът, всичко това е вулгарна работа. Трябва да свикнеш. Не се опитвай да правиш наука от това. Не търси етика, просто бъди благодарен, ако я откриеш. Не търси справедливост, просто се моли да ти дадат малко. — Той наля една глътка бърбън в кафето си. — Това, което правиш, е да се бориш за един човешки живот, когато половината от журито си кимат, а съдията мечтае да му пийне в края на деня, и единственият човек, който те слуша, е твоят клиент. Това е мръсна борба. Не я издигай в нещо благородно. Остави това на писателите.

— Предполагам, че има доста неща да науча — каза тя.

— Ти се тревожи за Аарон — каза той с окуражителна усмивка. — Остави аз да се тревожа за съдията и журито. В очите на съда престъпленията се делят на две категории: malum in se и malum prohibitum. Най-сериозните са malum in se, което означава „погрешни сами по себе си“. Вътрешно лоши. Убийството. Изнасилването. Осакатяването. Malum prohibitum е всичко друго — от кражба до незаконно присвояване. — Той се разходи пред таблото със снимките. — Това, което имаме тук, докторе, е malum in se в крайна степен. — Вейл посочи снимките. — Щатът ще иска наказанието да съответства на престъплението.

— Електрическия стол — каза тя.

Вейл кимна.

— Никакви затворници, както казват. Освен ако докажем, че е невинен или луд.

— Има ли вероятност да е невинен?

— Така казва той.

— Той казва, че не е убил епископа?

— Защо не го оставим сам да ти го каже — и Вейл сложи касетката. — Това е късо интервю. Те се готвеха да го преместят в Дейзиленд. Между другото аз записвам всеки разговор и искам и ти да правиш същото. Ще се изненадаш колко неща може да се научат при гледането на касетките.

— Имам малко опит с видеокасети — каза тя.

— Това е добре. Записът е от градския затвор днес около обяд. Не е много, но поне ще се запознаеш с пациента си.

Той натисна копчето за възпроизвеждане. Появи се Аарон от кръста нагоре, седнал на подвижното легло в затворническата килия. Беше наведен напред с лакти върху коленете. Вейл го нямаше в кадъра, само гласът му се чуваше.

ВЕЙЛ: Кажи пълното си име, Аарон.

СТЕМПЛЪР: Аарон Лук Стемплър.