Уилям Дийл - Първичен страх

— Най-доброто доказателство в този случай е самият Аарон. Ще се съгласим да го изследват направо на свидетелската скамейка.

— Глупости! — рязко каза Венъбъл. — Това е непечеливша ситуация. Ако извикаме другата му личност, ти печелиш. Ако не успеем, ще обвините моя психиатър.

— Струва ми се, че имаме три възможности — каза Вейл. — Нашият прокурор може да продължи кръстосания си разпит и аз ще доразпитам, или можем да се опитаме да постигнем споразумение… или тя може да предложи процесът да остане неприключен.

— Споразумение! За нищо на света — рязко каза Венъбъл.

— Извинете, съдия, пропуснал ли съм нещо по време на заседанието? Тя го предизвика, не аз.

— Ти измами съда — каза тя.

— Не е много точно — каза Вейл.

— Една минута — каза Шоут. — Не съм дошъл тук да слушам караниците ви. Искам да знам какво става. — Той поглади челюстта си и погледна към Вейл. Наистина, Вейл не беше измамил съда, а беше измамил нея. Но сега проблемът щеше да падне в скута на Шоут.

— Вашите експерти са квалифицирали Аарон като нормален, мадам прокурор — каза Вейл. — Точно сега изглеждаше ли ви нормален, когато почти щеше да ви пречупи врата?

— Искате да обявя прекъсване на процеса, така че да се върнете и да го изследвате отново, мадам прокурор, това ли желаете на този етап? — попита Шоут.

— Аз, ъ-ъ…

Вейл се намеси:

— Вижте, нейното твърдение е, че Стемплър е нормален. Ние сме съгласни. Убиецът е Рой. Когато предизвика Рой, тя унищожи собствените си експерти. Аз настоявам да приключим делото и да оставим съдебните заседатели да решат дали е нормален, или луд.

— Защо не повдигнахте този въпрос преди, адвокате? — попита съдията.

— Повтарям: нямаше нищо за повдигане. Не знаех, че момчето ще превърти на свидетелската скамейка. Този другият характер се появява и изчезва. Щеше да бъде безотговорно от моя страна да изляза с такова твърдение, без да знам дали ще мога да го докажа или не.

— И какво ще пледирате сега?

— Че Стемплър не е извършил престъплението, Рой го е направил.

— Ох, Боже Господи! — извика Венъбъл.

— Вие искате да го убиете, или да го излекувате, колега? — попита Вейл.

— Да го излекуваме? Глупости!

— Хайде, хайде, адвокате, моля да се контролирате — каза Шоут.

— Аз казвам да продължим. Тя имаше своите възможности, сега е мой ред — каза Вейл.

Шоут започваше да се усеща като в капан от това развитие на нещата. Това, което той беше приел, че ще бъде шумен, но сравнително подготвен процес, се беше превърнало в нещо съвсем друго. Най-безопасната му позиция беше да се дистанцира и от двамата.

— Аз трябва да продължа, мис Венъбъл — каза Шоут най-накрая. — Струва ми се, че имате съвсем ново състезание в ръцете си. Всъщност вие представихте този нов… човек, както и да го наричате, а не Вейл. Както и да е, вие не може да искате прекъсване на процеса — вие създадохте този проблем.

— Не вярвам в това — изпищя тя. — По дяволите, не вярвам. Той твърдеше през цялото време, че Стемплър е ненормален. Сега казва, че не е!

— Не, това, което казвам е, че Рой е извършил убийството. А не Стемплър. И Рой е луд. Доказан психошизофреник.

— Какво искаш да направим — саркастично се озъби тя, — да освободим Стемплър и да сложим на електрическия стол Рой.

Вейл вдигна рамене.

— За мен всичко е наред, ако измислите как да го направите!

— Е, ако Рой наистина го е направил, Аарон е съучастник — каза Венъбъл, опитвайки се да прикрие отчаянието си.

— Отново погрешно съждение — каза Вейл. — Стемплър дори не е знаел какво става, докато Моли не му каза. Той дори не е сигурен дали Рой наистина съществува.

— Стемплър способен ли е да разбере обвиненията повдигнати срещу него, или не? — поиска да разбере Шоут.

— Стемплър е толкова нормален, колкото казва Бескът, но Рой не разбира истински понятието закон понеже не приема разликата между доброто и злото. Той е психопат, съдия. Напълно аморален. Той просто не мисли, че законът важи за него. Това е част от психозата му.

— Може ли… някой от тях… да бъде излекуван успешно? — попита Шоут.

— Не мога да отговоря на това — каза Вейл. — Ерингтън или Бескът ще отсъдят най-добре.

— Но ти казваш, че той не мисли, че убийството е лошо нещо?

— Аз казвам, че той не мисли, че за него е лошо нещо да извърши убийство. В ума му единственият закон е това, което мисли и чувства. Той е съдията, съдебните заседатели и палачът — изпълнява и трите функции.

— Стемплър, искаш да кажеш? — каза Шоут.