Уилям Дийл - Първичен страх

— Ох, наистина, какво ще направиш, ще го накараш да идва на Коледа и да пее коледни песни на вратата ми?

— Ние не само ще се признаем виновни за убийството на Рашмън, ще признаем и за Питър и Били Джордан.

— Ще признаете това?

— Казах, че ще признаем това. По този начин ще изчистиш и трите случая. Иначе ще настоявам да отидем докрай и това означава, че ще те принудя да определиш истинския мотив за убийството на Рашмън.

— И да унищожим репутацията на жертвата! — каза Венъбъл. — Той е мъртъв, не може да се защити. Човекът е светец.

— Не и според Рой. Не и според видеокасетката с момчетата от олтара.

— На тази касетка би могъл да бъде всеки.

— Рой ще разкаже цялата история. Той ще потвърди, че Рашмън е бил педофил.

— Копеле такова!

Тя поседя тихо няколко минути. Беше я хванал натясно и тя го знаеше. Но гневът не й позволяваше да се предаде.

— Тук говорим за истината, Джейн — тихо каза Вейл. — Нека щатът да се занимае с него. Ще го сложат настрани в Дейзиленд, обществото ще забрави за него след няколко месеца и всички ще си идем вкъщи.

Тя се обърна, тялото й беше настръхнало от гняв. Загледа се през прозореца.

— Забрави за това — вдигна рамене Вейл. — След няколко месеца ще пийнем по едно заедно някоя вечер и ще разменим тайни.

— Ти вече знаеш прекалено много от моите тайни — горчиво каза тя и се обърна към него. — Точно сега защо не ми кажеш една от твоите?

— Искаш ли да знаеш защо не вдигнах шум в делото Кастило — каза Вейл. — След като ти спеше с Мико Родригес.

— Добре се сещаш. Защо не ме провали?

— Бях изненадан от твоето поведение, адвокате.

Тя остро се засмя.

— Кандидатстваш да ми станеш майка ли? — Когато Вейл не отговори, тя въздъхна: — Може би бях влюбена.

— Никога не се влюбвай в клиент — каза той. — Това е непрофесионално.

— Никога ли не правиш нещо непрофесионално? — попита тя.

— Никога не правя нещо, което може да ми попречи да спечеля. — Той й се усмихна. — Това те мъчеше през всичките тези години, нали?

— Просто бях любопитна.

— Трябваше да не ти дам възможност да използваш касетките, а после да ги представя за доказателство като мои. Така че рискувах. Помислих си, че докато не замеся теб и Родригес в това, ти няма да имаш нищо против — и ти не възрази. След като разобличих Родригес, останалото беше без значение.

— Просто част от стратегията, така ли?

Вейл кимна.

— Не исках ти да спечелиш.

— Радвам се — каза тя презрително. — Страхувах се все пак да не би да имаш сърце.

— Няма такъв шанс — каза Вейл и се усмихна. — И така? Сключихме ли сделката?

— Никога няма да успееш да я прекараш през Шоут — каза Венъбъл, нерешително. — Той ще поиска да го осъди да лежи цял живот, дори и да го излекуват.

— Остави на мен Шоут — каза Вейл. — Сключихме ли сделката?

Когато Шоут се върна, телевизорът и видеомагнетофонът, както и остатъците от обяда, бяха изнесени от кабинета. Венъбъл четеше споразумението за признаване на вината, за да се избегне съдебно преследване, което Вейл беше написал върху един лист хартия.

— Добре — каза Шоут. — Намерихте ли някакво решение?

— Така мисля — каза Вейл. Той взе листа от Венъбъл и го плъзна на бюрото. Шоут си сложи очилата и започна да чете споразумението. Изведнъж спря и погледна към Венъбъл шокиран.

— Вие сте се съгласили с това? — каза той на Венъбъл.

— Да, Ваша светлост.

— Но това не е компромис. Това е, което поиска той, за да влезе в съдебната зала! — каза Шоут сърдито. — Та ти преотстъпваш нещата. Никаква затворническа присъда? Вие ще оставите този убиец да признае три брутални убийства и после да излезе на свобода, когато решат, че е излекуван?

— Той е много болен, Ваша светлост — каза Вейл. — Ако бъде излекуван, какво бихме могли да постигнем, като го вкараме в един строг затвор?

Шоут погледна през бюрото към Вейл.

— Това беше едно шокиращо престъпление. Едно шокиращо престъпление изисква възмездие.

— Искате да кажете отмъщение, нали? — остро каза Вейл.

— Няма да одобря това — каза Шоут. — Искам да лежи поне десет години, след като решат, че е излекуван, ако изобщо бъде излекуван. Трябва да си плати за престъплението.

— Не — каза Вейл.

— Не? — каза Шоут и повдигна вежди.

— В никакъв случай — каза Вейл. — Нека тогава продължим процеса. Но мисля, че трябва да знаете, съдия, че животът на епископа ще бъде подробно разгледан, преди да свърши процесът.

— И какво би трябвало да означава това?