Уилям Дийл - Първичен страх

Стемплър затвори очи, отпусна главата си назад и въздъхна. Вратата се отвори и Вейл се обърна. Беше Венъбъл.

— Какво, по дяволите, се опитваш да правиш? — рязко каза тя.

Преди да успее да отговори, един съдебен полицай се появи зад нея.

— Съдията ви иска и двамата в кабинета си, бързо — каза той.

— Вейл… — започна Венъбъл, но той я заобиколи и се усмихна.

— Съдията казва бързо — каза той.

Докато излизаха от стаята, Моли Ерингтън се втурна вътре.

— Какво стана? — извика тя.

— Аарон беше на свидетелската скамейка и се промени.

— На скамейката! — каза тя с изненада.

— Ще ти обясня по-късно. Просто влез и поговори с него. Успокой го. Съдията иска да ни види.

Шоут си сваляше робата, когато Венесбъл и Вейл влязоха в кабинета му. Хвърли я гневно върху стола на бюрото си.

— Много добре — каза той, лицето му беше червено от гняв. — Ще бъде ли някой любезен да ми каже какво става?

— Това е заговор, Ваша светлост — изръмжа Венъбъл. — Той задейства целия този план.

— Ваша светлост, ние бяхме решили да не използваме този вид защита понеже ще бъде трудно за съдебните заседатели да го приемат. Нямах понятие, че тя ще предизвика Рой.

— Рой! Ох, Господи, това е скандално. Аз не предизвиках Рой да направи нищо. Ваша светлост, това са трикове. Никой не вика обвиняемия на свидетелската скамейка веднага. Това би било самоубийство. Всичко това е нагласено.

— Кой, по дяволите, е Рой? — поиска да узнае Шоут.

— Ваша светлост — каза Вейл, — ние наскоро открихме, и това беше след като мис Венъбъл взе показания от доктор Ерингтън, че Аарон Стемплър страда от това, което е познато като дисоциативно многоличностно разстройство.

— Обяснете ми, моля — каза Шоут намръщено.

— Има раздвоена психика.

— За Бога — каза Шоут, като завъртя очи. — Какво още!

— Това не е шега, Ваша светлост. Аарон Стемплър страда от тежка форма на дисоциативно поведение. Той изпада в състояние на пориомания и променя личността си. Другата личност е психопатична и извършва действия, за които Аарон изобщо не знае. Вече има свидетелски показания в протоколите на този процес, които определят многоличностното разделение на психиката като умствено заболяване.

— Това са глупости — изръмжа Венъбъл.

— Спокойно, мис Венъбъл — каза Шоут.

— Съдия — каза Вейл, — имаме няколко касетки за смяната на двете личности на Аарон. Няма съмнение в това, ще видите как се случва пред очите ви, както преди няколко минути в съдебната зала.

— Ние поискахме тези видеокасети и вие ни ги отказахте — каза Венъбъл.

— Касетките не бяха доказателствен материал понеже не планирахме да ги използваме на процеса — досега. По дяволите, ние не знаем кога Рой ще се появи. Джейн го предизвика, не аз. Освен това нашите касетки са неприкосновени. Тези касетки представляват неприкосновена комуникация между подсъдимия и неговия психиатър. Те не са публично право, освен ако не решим да ги използваме в съда и Стемплър се съгласи. Досега нашето решение беше да не ги предаваме на съда.

— Ще ми обясните ли, моля, кой, по дяволите, е Рой? — каза Шоут сърдито.

— Другата страна от личността на Аарон.

— Значи вие сте знаели за това, адвокате? — попита Шоут с подозрение.

— Да, сър, но нямаше начин да го докажем, докато той в действителност не се промени, с което, повтарям, нямам нищо общо.

— Това са трикове, Ваша светлост — умолително каза Венъбъл. — Никой не поставя обвиняемия направо на свидетелската скамейка, когато е в неизгодно положение…

— Позволявам си да съм на друго мнение — каза Вейл с усмивка.

Венъбъл го погледна, лицето й беше почервеняло от унижение.

— Всичко това е нагласено — повтори тя.

— И всичко това е семантика — каза Вейл. — Същността е, че ти въведе тази посока на въпроси и аз имам право да я следвам.

Съдията събра с пръстите си и погледна към Венъбъл с повдигната вежда.

— Обратът беше ваш, мис прокурор. Той има право. Не съм сигурен, че ще приема този разказ за раздвоена психика, но сега определено трябва да следваме тази посока.

— Мисля, че той ме изигра да преобърна другата страна на Аарон, Ваша светлост.

— Как?

— Не знам — измърмори тя. — Имам право поне да погледна тази проклета видеокасетка, ако той се опита да я покаже на съда.

— Няма проблем с това — каза Вейл. — Може да я гледа колкото си иска. Но ще възразим, ако доведе някой психиатър да анализира моя клиент от видеокасетката.

— Как така? — попита съдията.