Уилям Дийл - Първичен страх

Беше ли най-накрая Вейл повален?

Венъбъл имаше разпилени бележки, но предоставянето на Стемплър за свидетел я беше объркало. Тя не беше сигурна точно каква стратегия да преследва при разпита на Стемплър. Беше изправена пред драматично решение — или щеше да извини свидетеля, намеквайки на съдебните заседатели, че свидетелските показания на Стемплър в собствена защита не струват и са без значение, или щеше да върви по опасния път, по-точно подчертаните книги и символа върху главата на Рашмън. Можеше ли да извади това доказателство и да подсили твърдението си за предумишленост, без да навлезе в критичния проблем за момчетата от олтара? Това беше най-добрият й удар и тя реши направо да удари в шията.

Никакви затворници!

— Мистър Стемплър — започна тя, — вие казвате, че не сте планирали убийството на епископа?

— Не, мадам.

— Или че не си спомняте какво е станало?

— Не, мадам.

— Вие сте се качили по стъпалата и сте чули епископа да пее?

— Да, мадам.

— Защо си свалихте обувките?

— Е, помислих си, че епископът спори с някого и исках да съм сигурен, че всичко е наред, но не исках той да си мисли, че съм любопитен или такива неща. Така че си свалих обувките да не ме чуе.

— И после какво стана?

— Чух го, че пее под душа и тогава загубих чувството за време.

— И не си спомняте нищо след това?

— Не, мадам.

— Вие имате много добра памет за цитати и поговорки, които ви харесват, нали, мистър Стемплър?

— Имам добра памет, да, мадам.

— И сте запознат с книгата на Натаниел Хоторн „Аленият знак“?

Вейл си каза: „Ето я. Налапа въдицата.“

— Да, мадам, знам книгата.

— И фразата „B32.156“ значи ли нещо за вас?

Стемплър се поколеба. Той я изгледа няколко секунди, без да отговори.

— Мистър Стемплър, разбирате ли въпроса? — попита Шоут.

— Ъ-ъ, мисля, че това са цифрите върху задната част на главата на епископа, на снимките…

— Тогава ли ги видяхте за първи път?

— Предполагам…

— И не знаете какво означават цифрите?

— Не съм сигурен…

— За Венъбъл беше очевидно, че Аарон става нервен и не се чувства удобно и тя се приближи по-близо, гласът й стана остър и настоятелен.

— Вие сте подчертавали фрази в книгите, които са ви харесвали, нали?

— Понякога…

— Подчертавали сте фрази в книгите в библиотеката на епископа, нали? — каза тя, ставайки по-агресивна.

— Понякога… — Аарон започна да се поти. Устните му изглеждаха сухи и той ги облиза няколко пъти. За един опитен хищник като Венъбъл това беше най-добрият знак. Стемплър показваше симптоми на пропукване. Тя отиде до бюрото си и взе една книга.

— Ваша светлост, бих желала това да се маркира като веществено доказателство на щата номер трийсет и две, моля — каза тя като показа книгата на Вейл. Това беше копие на книгата на Натаниел Хоторн „Аленият знак“ от библиотеката на Рашмън.

— Нямам възражения — каза Вейл.

Венъбъл отиде до свидетелската скамейка и подаде книгата на Аарон.

— Познавате ли тази книга, мистър Стемплър?

Аарон я взе, погледна корицата и прелисти страниците.

— Предполагам, че е от библиотеката на епископа — каза той с пресипнал глас.

Тя взе книгата обратно и обърна на една страница, маркирана с хартия.

— Мистър Стемплър — каза тя, — аз ви питам подчертали ли сте, или не една фраза на страница 156 на това копие от „Аленият знак“ — с индексен номер B32?

Аарон погледна към Вейл, но адвокатът пишеше някакви бележки.

— Ъ-ъ… — започна той.

— Ще бъда малко по-пряма, мистър Стемплър. Запознат ли сте с този цитат от книгата на Натаниел Хосрорн „Аленият знак“: „Никой човек за значителен период от време не може да има едно лице пред себе си и друго пред множеството, без накрая да се обърка кое всъщност е истинското му лице.“ Това познато ли ви е?

— Ъ-ъ…

— Това познато ли ви е? — поиска да узнае тя. — B32.156… това не е ли като удар на камбана в главата ви, мистър Стемплър?

— Аз не…

— Мистър Стемплър, нали вие сте запомнили тази фраза и сте написали тези цифри върху задната част на главата на епископа, когато сте го убили?

Вейл скочи на крака.

— Възразявам… — започна той, но изобщо не успя да довърши изречението си.

Аарон леко се беше привел, когато въпросите на Венъбъл се бяха превърнали в атака. Щом Вейл стана да възрази, Стемплър изведнъж погледна нагоре с лице, изкривено от омраза. Тялото му сякаш се променяше, раменете му рязко се отдръпнаха назад и вратът му стана по-дебел. Устните му се отдръпнаха назад и оголиха зъбите С ръмжене на ранено животно той се изправи и прескочи парапета, отделящ свидетеля от разпитващия.