Уилям Дийл - Тай Хорс

Хатчър се обърна и се озова очи в очи със Слоун.

— Изнудваш ли ме, Хари? — запита той със стържещия си глас.

Слоун се направи на шокиран.

— Ама и ти!

— Тогава за какво си се домъкнал тук? Само не ми казвай, че си дошъл да се извиниш, че пак ще те цапардосам.

— Нали ме познаваш, Хач. Аз, ъ-ъ, само си поскътвам някоя и друга информация за черни дни. Винаги съм си мислел, че рано или късно… — изречението увисна във въздуха недовършено.

— Е?

— Е добре, сега дойде вече късното.

— Нали ти ме набута на онова шибано място, копеле мръсно.

Слоун вдигна рамене.

— Просто ситуацията беше такава. Трябваше да си върша работата.

— И работата ти беше да спасяваш задниците на оная шайка алкохолици и негодници?

— По дявоиите, не разбираш ли, че там беше намесена голямата политика? Просто се опитвахме да спасим тая страна и това е всичко.

— От какво — от плъховете и от хлебарките?

Слоун сви рамене и се ухили.

— От комунистите, от кого другиго?

— И аз се оказах дребната риба, дето трябваше да бъде хвърлена на акулите?

— Цяпата ситуация се разви много шибано — продължи да откровеничи Слоун — Според моите сметки, по онова време трябваше да си в затвора в Мадранго и аз трябваше да дойда да те измъкна оттам. Но още преди да успея да дойда, положението в страната се дестабилизира, избухнаха метежи. После разбрах, че са те преместили в Лос Боксес. Наистина, лош късмет, признавам — каза Слоун.

— Лош късмет, значи! — изръмжа Хатчър с разсипания си глас.

— Измъкнах те оттам при първата възможност, синко — каза Слоун.

Хатчър увеличи още оборотите на двигателите и нови басови нотки се прибавиха към тихото им бучене. Носът на яхтата се издигна още повече над вълните.

— Какво стана с оня шишко? — попита след известна пауза Хатчър.

— Прат? А-а, ами бунтовниците го хванаха и го държаха в плен няколко месеца Той отслабна с четирийсет паунда 11 11 Четирийсет паунда са приблизително двайсет килограма. Един паунд се равнява на 0,454 кг (Б.пр.) и се разкара от Държавния департамент.

— Чудя се кой кого е разкарал в случая.

— Е-е, сега, нали все пак той те измъкна оттам?

Хатчър ядно процеди през зъби:

— Нашият скъп посланник, Крейг, блъска и убива с мерцедеса си жена и дете, начуквате ми я на мен тая история, аз отивам в Лос Боксес, след два месеца правителството се сгромолясва, но Крейг все пак успява да си спаси задника. Чудесно.

— Хач, та ти си в бизнеса от толкова отдавна и трябва да знаеш колко непредвидими са понякога събитията. Все пак не те забравих, дявол да го вземе. Кажи, нима те забравих?

— Три години.

— Ситуацията не беше подходяща.

Хатчър поклати глава.

— Когато тогава ми вадеха душата с ченгел, Хари, ти се беше сврял някъде в кучи задник. Какво искаш сега, по дяволите? — изскърца дрезгавият глас на Хатчър.

— Трябва да се свърши една работа. Една работа, която никой друг не може да свърши така, както ти можеш.

Хатчър остана изумен.

— Зарежи тая работа. Мен вече не ме брой — изръмжа той.

— Слушай сега…

— Сметките ни са начисто. Повече нямаме вземанедаване.

— Аз не мисля така.

— Въобще не ми пука какво мислиш ти.

— Спипах твоето приятелче, Стенхаузър, и го попритиснах малко — каза Слоун спокойно, но с неприкрита заплаха в гласа. — Поизстисках го и, доколкото разбирам, има за какво да ти се уредят двайсетина годинки на някое топло местенце.

— Винаги си си бил голям фантазьор.

— Я виж, кой ми го казва.

— Аз не си фантазирам — изръмжа Хатчър, — аз действам.

Слоун се понаведе към него ухилен и му прошепна нежно:

— Чикаго, Париж, Ню Йорк… Въобще не си фантазирам, приятелче. Чакай малко да се опитам да ти представя как биха изглеждали нещата в перспектива. Ще те затиснат здравата с процеси и на трите места, всяко едно поотделно, без взаимно приспадане на присъдите. Три углавни престъпления, в три отделни страни, три отделни, независими едно от друго съдопроизводства.

А французите например са много чувствителни на тема произведения на изкуството. Мисля, че само там ще те одрусат с петнайсет години. И ще ти вземат всичко, което имаш. Е, може да не се доберат чак до онова, което си поскътал в Панама, в Грен Кайман и в Швейцария — тук Слоун му пусна една лицемерна усмивка, — но ще ти вземат яхтата и всичко налично, което е по-наяве. — И Слоун му намигна ехидно.

Хатчър запази мълчание известно време, гледайки го право в очите.

— Май че ще пусна пак в действие юмрука — каза той равнодушно.